Има населени места, където термометърът почти не минава над нулата и животът е постоянна битка със студа. Въпреки суровите условия хората там продължават да живеят, работят и дори да се гордеят с климата си.
Оймякон, Русия – често наричан „Полюсът на студа“. Температурите падат под –60°C, а рекордът е –71,2°C. Въпреки това селото има училище и магазин, а местните казват, че студът е просто част от живота им.
Верхоянск, Русия – друг якутски град, също претендиращ за най-студеното населено място. Зимата трае повече от 7 месеца, а дните с минус 40°C са нещо нормално.
Норилск, Русия – най-големият индустриален град в Арктика, с население над 100 000 души. Тук студът се комбинира с полярна нощ – 6 седмици без изгрев. Градът живее от минната индустрия, а суровият климат е неизбежна част от ежедневието.
Баруоу (Утикаагвик), Аляска, САЩ – най-северният град на САЩ. Средната температура през зимата е около –20°C, но вятърът я прави да се усеща още по-ниска. Тук хората живеят в ритъма на лова и морето, а слънцето не изгрява повече от 60 дни през зимата.
Лонгйирбюен, Шпицберген, Норвегия – макар да не достига якутските рекорди, зимите тук са дълги и тъмни. Градът е известен с това, че по закон никой не може да бъде погребван заради вечната замръзналост на почвата.
Практически съвет: ако решиш да пътуваш до такива места, бъди подготвен за екстремни условия – термично облекло, специални обувки и резервни батерии (студът ги изтощава бързо). Най-добре е да се довериш на местни водачи.
Най-студените обитаеми места на Земята показват колко адаптивен е човекът. Там, където други биха казали „невъзможно“, хората са изградили дом, рутина и дори чувство за хумор под минус 50 градуса.
