В началото на ХХ век Александра Давид-Нийл е певица, феминистка, анархистка по дух и неукротима пътешественичка. Тя изучава източни религии, говори езиците им, а лагерният ѝ дом е между щорм и сняг. Когато Азия е все още затвор от граници и предразсъдъци, тя поема към Хималаите с решимостта на човек, който не търси сензация, а преживяване.
На север от Сиким и Ладак я чакат проходи над 5000 метра, лед, вятър, дни на мълчание, когато единствените звуци са зърното сняг под ходилата и молитвената мелодия на флаговете. Тя слуша ламите, живее в манастири, практикува медитации при студ, в който топлината е дело на ума. Стига до Лхаса - тогава забранена за чужденци - преоблечена скромно, износена от път, несъблазнителна за погледа на пазачите, но непоколебима.
Неин трофей не са артефакти, а разбирането: как работи уединението, какво прави монасите способни да издържат на височината, как обществото диша с ритъма на религиозния календар. Записките ѝ са смесица от география, духовност и сурова пътеписна честност - как изглежда истинският Хималаи, когато нямаш на кого да се похвалиш, освен на бележника.
