Александър Селкирк е роден през 1676 година в Ларго, малко крайбрежно градче в Шотландия. Още от младежките си години се проявява като буен, нетърпелив и склонен към конфликти, но притежава едно качество, което променя целия му живот: непоколебима решителност в морето. Тази решителност го отвежда на борда на частни кораби, които преследват испански търговски съдове в Тихия океан по време на т.нар. война за испанското наследство.
През 1704 година Селкирк служи като боцман на кораба Cinque Ports. След многобройни повреди, липса на провизии и напрегнато отношение между офицерите, той открито оспорва годността на кораба да продължи експедицията. При престой на малкия остров Мас а Тиерра в архипелага Хуан Фернандес, Селкирк настоява капитанът да поправи съда или да не отплава. Когато капитанът отказва, Селкирк взема съдбоносното решение да остане на острова. Това, което вероятно е било акт на протест и предпазливост, се превръща в четиригодишна борба за оцеляване.
Островът е суров, но плодороден. Селкирк живее сам, разчитайки единствено на физическата си издръжливост и способността да импровизира. Изгражда подслон от дървета и козина, успява да укроти диви кози, които използва за храна, мляко и кожа, и се научава да ловува безшумно, за да не издава присъствието си пред патрулиращите испански кораби. Понякога се налага да бяга в планините, за да избегне залавяне. С времето се превръща в мълчалив пазител на собствената си съдба - без човешки гласове, но с неизчерпаема воля.
Една от най-забележителните му способности е да използва уменията си от предишния живот: той поправя собствените си дрехи с инструменти, които изработва, а когато обувките му се износват, решава да ходи бос, защото кожата на краката му става достатъчно здрава. Но най-голямото му изпитание не е гладът или природата, а самотата. Селкирк по-късно признава, че понякога говори на животните, за да не забрави човешката реч.
През 1709 година английският капитан Уудс Роджърс спасява Селкирк. Той описва шотландеца като див на вид, но изключително здрав, пъргав и способен да тича по неравни склонове толкова бързо, че дори козите не могат да го надбягат. Завръщането му в цивилизацията го превръща в сензация. Историята му се разпространява из Англия, а приключението му вдъхновява Даниел Дефо да създаде един от най-известните романи в световната литература - Робинзон Крузо.
След спасението си Селкирк продължава да служи на море, натрупва богатство, но изпитва трудности да се приспособи към обществото. Въпреки това неговата история остава символ на човешката издръжливост, непокорния дух и способността да се оцелява дори в най-екстремните условия. Александър Селкирк не просто преживява самота - той я превръща в легенда, която надживява векове.
