Остров Корфу (Керкира) заема специфично място сред гръцките дестинации поради факта, че историческата му съдба никога не е била обвързана с Османската империя. В продължение на повече от четири века островът е владение на Венецианската република, последвано от периоди на френско и британско управление. Това културно наслояване е оставило архитектурен отпечатък, който няма нищо общо с типичния цикладски стил от сини и бели къщи. Корфу предлага плътна програма за културен и исторически туризъм, която си заслужава да бъде проучена извън времето за плаж.
За да разгледаш острова в дълбочина, логистиката изисква прецизен избор на транспорт. Пътищата в Корфу са тесни, с много завои, сериозна денивелация в северната част и износен, изключително хлъзгав асфалт дори при сухо време. Ако наемаш автомобил на място, избери компактен модел с прилична мощност – големите SUV автомобили се разминават трудно по тесните улици на планинските села, а паркирането в столицата Керкира е сериозно предизвикателство.
Старият град на Керкира, включен в списъка на ЮНЕСКО, е перфектна отправна точка. Всички пешеходни маршрути започват от „Спианада“ – най-големият площад в Гърция, пред който се издига френската аркада „Листон“, проектирана по подобие на парижката улица „Риволи“. Под аркадите се намират традиционните кафенета, където местните пият традиционния за острова джинджифилов бирен специалитет (цицибира). Оттук веднага можеш да навлезеш в „кантунията“ – лабиринт от тесни, калдъръмени венециански улички с високи многоетажни къщи в пастелни цветове, където прането се суши на въжета между прозорците.
Ориентацията в Стария град се диктува от двете масивни крепости, които са го защитавали. Старата крепост (Палео Фрурио) е изградена от венецианците върху естествена скала, отделена от града чрез изкуствен канал. Влизането в нея става по мост, а изкачването до най-високата точка с фара изисква стабилни обувки и около 20 минути ход по стръмна каменна рампа. Отгоре се открива пълна панорама към пристанището и албанския бряг отсреща. Новата крепост (Нео Фрурио), разположена близо до старото пристанище, предлага по-сурова, военна архитектура и по-малко туристически наплив.
В сърцето на стария квартал се намира църквата „Свети Спиридон“, където се съхраняват мощите на светеца-покровител на острова. Камбанарията на църквата с червен купол е най-високата точка в града и служи за перфектен ориентир, ако се изгубиш в тесните улички. Вътрешността на храма е пищна, в тежък италиански стил, коренно различен от класическите гръцки църкви. Имай предвид, че за влизане се изисква подходящо облекло (покрити рамене и колена), а опашките за поклонение пред сребърния саркофаг на светеца са постоянни в сутрешните часове.
На около 10 километра южно от столицата, в село Гастури, се намира дворецът „Ахилион“ – лятната резиденция на австрийската императрица Елизабет, известна като Сиси. Построен в края на 19-и век, дворецът е посветен изцяло на гръцката митология и любимия герой на императрицата – Ахил. При планиране на посещението трябва да знаеш важна подробност за текущия сезон: в двореца се извършват мащабни реставрационни дейности по интериора и конструкцията, поради което достъпът до вътрешните зали може да бъде частично или напълно ограничен.
Въпреки това, емблематичните терасовидни градини на „Ахилион“ остават отворени за посещение. Те са разположени на няколко нива и са изпълнени с класически скулптури, сред които е и внушителната 11-метрова бронзова статуя на „Ахил Тriumphant“ (Побеждаващият Ахил). От градината се открива една от най-чистите панорамни гледки към източния бряг на острова и Йонийско море. Пред входа на двореца има малък безплатен паркинг, който се запълва бързо след 10:00 часа сутринта, затова пристигането в ранен час е силно препоръчително.
За да видиш най-природно бруталната панорама на Корфу, трябва да се насочиш към северозападния бряг – в района на Палеокастрица. Самият курорт е разположен около пет скалисти залива със зелена растителност, която се спуска директно до кристалната, но изключително студена вода. На върха на най-високия хълм над залива е разположен действащият мъжки манастир „Света Богородица“ (Панагия Палеокастрица), основан през 13-и век. Пътят до него е еднопосочен и се регулира от светофар в основата на хълма – изчакай търпеливо зеления сигнал, тъй като разминаването на автомобили по стръмния наклон е невъзможно. Дворът на манастира е изпълнен с цветя, има малък музей с византийски икони и стара преса за зехтин.
Истинският мащаб на Палеокастрица обаче се разкрива, ако продължиш по пътя нагоре към планинското село Лаконес, известно като „Балконът на Корфу“. Пътят е тесен и изисква максимално внимание, но на самия ръб на скалата има обособени кафенета и панорамни площадки. Гледката от Лаконес надолу показва заливите на Палеокастрица, които от тази височина оформят формата на сърце.
Ако продължиш още два километра след Лаконес в посока Кринi, ще стигнеш до пешеходната пътека за Ангелокастро (Замъкът на ангелите). Това е една от най-важните византийски крепости в Гърция, издигната върху непристъпна отвесна скала на 300 метра над морето. Автомобилът се оставя в подножието, откъдето започва изкачване по стръмна каменна пътека, което отнема около 15-20 минути. Горе са запазени само руини от стените и малка църква, но усещането за изолация и бруталният изглед към открито море и стръмните скали правят това място перфектния завършек на маршрута извън плажната ивица.
