Изобел Уайли Хътчисън (1889–1982) е шотландска пътешественичка, ботаничка, филмов създател, поетеса и авторка, чийто живот сякаш е изваден от страниците на роман.
Детство и ранно развитие
Родена в имението Карлоури Касъл близо до Единбург, тя остава финансово независима след смъртта на баща си още когато е дете. Това ѝ позволява да се развива свободно и следва своите интереси – от ботаника до дълги разходки и изучаване на множество езици, включително няколко древни и инуитски.
Първите стъпки в Арктика
През 1925 г. предприема сама 250-мили пешеходна експедиция от Рейкявик до Акюрейри в Исландия, което ѝ донася внимание и публикация в National Geographic.
Сред ледовете на Гренландия
През 1927 г. получава виза като ботаничка и пътува до района Уманак. Там прекарва месеци, събирайки растителни образци, изучавайки езика и обичаите на местните и дори катерейки се на около 1900 м височина.
Благородно признание
В 1934 година става първата жена, отличена с Медала „Мънго Парк“ от Шотландското географско общество, за приноса си в географските изследвания и смелия си дух.
Експедиция в Аляскa
През 1933–34 г. обикаля Арктика – от Беринговия пролив до северното крайбрежие – като използва различни средства за придвижване, включително кучешки впряг. Събира стотици ботанически проби, за които споделя, че най-голямата радост за нея е самото събиране, а не наградите.
Наследство, което остава
Изобел също така пише книги, публикува статии в National Geographic, прави филми и дава над 500 лекции. Много от ботаническите ѝ образци днес са изложени в кралските ботанически градини в Единбург и Кю.
Защо нейната история вдъхновява:
-
Преодолява обществените ограничения и стереотипите на ранния ХХ век.
-
Живее и изследва в сурови климатични условия – сама, но с уважение към местните култури.
-
През цялото време остава скромна – описва себе си като „тиха изследователка“, макар да е сред най-смелите от своята епоха
