През лятото на 1959 г. четирима млади мъже от Англия предприемат авантюра, която ще бележи целия им живот. Планът им – да стигнат до далечна Австралия и да започнат ново начало – не е бил необичаен за времето си. Но начинът, по който решават да извършат пътуването, превръща историята им в легенда. Вместо да хванат влак или кораб, те тръгват на път със стар автомобил – употребяван Ford V8 от 1936 г., купен за едва 65 паунда, пише BBC Travel.
На 30 юни групата – Джон Евърест, Джон Уилмор, Питър Тейлър и Джон Маккуийн – потегля от кметството на Лутън. В багажа си имат само младежки ентусиазъм, няколко стотин паунда и амбицията да покорят половината свят. Впоследствие ще станат известни като „Скитниците от Лутън“, благодарение на местната преса, която следи приключението им.
„Не беше удобно – багажът беше навсякъде: по седалките, по пода, дори върху колата. Но свикваш“, спомня си днес Питър Тейлър, вече 90-годишен. Тогава той е назначен за касиер на групата – строг пазител на оскъдните средства. „Бях доста стиснат, налагаше се. Трябваше да стигнем с парите, които имахме.“
Четиримата бързо си разпределят ролите: навигатор, механик, отговорник за храната и касиер. Така, въоръжени със самочувствие и младежки плам, те тръгват по маршрут, който ще ги отведе през Франция, Италия, Гърция, Турция и навътре в Азия.
Нощите минават в колата, в палатка край пътя или в прости крайпътни ханове. Когато горещината изтощава двигателя, те пътуват нощем. Неизбежните повреди са преодолявани благодарение на Джон Евърест, механикът на групата. „Винаги успяваше да намери някой, който да помогне – беше невероятен“, казва Тейлър.
По пътя срещат гостоприемство, което никога няма да забравят. „Особено в Пакистан – хората бяха изключително сърдечни. В Лахор и Мултан богати семейства ни приютяваха, сякаш сме техни роднини“, разказва Тейлър. Но пътуването не минава без трудности – четиримата отслабват значително и се борят с дизентерия, която приемат като почти неизбежна част от изпитанието.
Без телефони и интернет, връзката със семействата им се поддържа чрез писма, които ги чакат в посолствата по пътя. Вестниците пък публикуват редовни репортажи от техните приключения, превръщайки ги в малки знаменитости.
След близо 13 седмици, 9000 мили и безброй снимки, заснети с фотоапарата на Питър, пътуването стига своя край в Шри Ланка, тогава Цейлон. Там продават колата за 115 паунда – с 50 повече, отколкото са платили за нея, въпреки че вече е изминала хиляди мили повече.
Оттам продължават по-обичайния начин – с кораб – до Австралия, където сбъдват мечтата си.
Днес, повече от шест десетилетия по-късно, историята на „Скитниците от Лутън“ продължава да вдъхновява. Роднини и приятели слушат с възхита разказите на Питър Тейлър. „Невероятно е, че са успели. Съвременните коли, пълни с електроника, не биха издържали такова пътуване“, казва Стив Никълс, племенник на Тейлър.
А когато Питър е попитан дали би тръгнал отново на такова приключение, той се усмихва:
„Бих го направил с удоволствие – ако бях отново на онези години.“
