Елина Мякинен е първата финландка, завършила Ice Mile. Ето нейните любими места за ледено къпане – от потапяния под Северното сияние до отдаване на почит към арктическите богове.
От пъстрия танц на Северното сияние по небето до свободно скитащите северни елени – финландска Лапландия е истинска зимна приказка. Нейните замръзнали арктически пейзажи, кристално чисти естествени води и богатата сауна традиция създават идеалната среда за ледено къпане – традиционна холистична практика, при която тялото се потапя изцяло или частично в ледено студена вода, пише BBC Travel.
Разговаряхме с финландската ледена плувкиня Елина Мякинен, за да научим повече за този почти свещен ритуал за грижа за себе си. Макар Мякинен да е известна с рекордите си в плуването на дълги разстояния в ледени води, тя подчертава, че леденото плуване – и леденото къпане – са лично преживяване, а не състезание.
„Имам нужда да се съревновавам единствено със себе си“, казва тя. „Ледената дупка е място, където опознаваш себе си и реакциите си.“
Сауната във Финландия, част от Нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО, датира от хиляди години, а леденото къпане винаги е вървяло ръка за ръка със зимните сауна сесии. През последните години практиката стана по-масова, а ползите ѝ за здравето – по-широко признати.
„Популярността ѝ нарасна по време и след пандемията от Covid-19“, казва Мякинен. „Докато преди хората го практикуваха за облекчаване на заболявания като ревматизъм, днес не е нужна конкретна причина, за да се потопиш. Леденото къпане вече стои редом до йога, медитация и други практики, насочени към себепознание. Хората го използват за различни цели – някои за по-добър сън, други, за да се събудят сутрин.“
В градове като Хелзинки или Тампере – смятан за световна столица на сауната – много сауни предлагат възможност за ледено къпане. Както традиционните обществени сауни, така и модерните спа комплекси край езерата осигуряват безопасна среда за първо потапяне в замръзналите води. В по-отдалечени райони, като Лапландия, много хотели и ваканционни къщи предлагат уникалното преживяване да съчетаеш гореща сауна с леден скок в изсечена дупка в леда.
Ето петте любими арктически зимни места на Мякинен за ледено къпане.
1. Най-добро за ледено къпане под Северното сияние: хълмът Сяркитунтури и Сяркия̈рвен Маят
Поради минималното светлинно замърсяване финландска Лапландия – рядко населена област с около 176 000 жители на територия, приблизително колкото Шотландия и Уелс взети заедно – е едно от най-добрите места в света за наблюдение на Северното сияние. А според Мякинен тук се намират и прекрасни езера за ледено къпане.
2. Най-добро диво усещане за начинаещи: Isokenkäisten Klubi
Куусамо – град с около 15 000 жители и летище близо до източната граница на Финландия – се намира малко под Северния полярен кръг и е дом на едни от най-драматичните пейзажи в страната: каньони, водопади и обширни гори, които създават усещане за безкрайна пустош.
„Мястото е изключително впечатляващо и те откъсва от шума и напрежението на градския живот“, казва Мякинен.
Само на около 50 минути с кола на североизток, в още по-отдалечен район, се намира Isokenkäisten Klubi.
„Това е хижа в дивата природа“, обяснява Мякинен. „Великолепна дървена къща в средата на нищото.“
3. Най-добро за потапяне в свещена среда: Jeris Arctic Sauna World
„Arctic Sauna World е рай на Севера“, казва Мякинен, описвайки групата от четири сауни, разположени край живописния бряг на езерото Йерисйярви, близо до защитената зона Pulju в северна Лапландия. Йерисйярви е свещено езеро за коренното население саами, с разположени наблизо жертвени и погребални места, и е известно с богатството си на риба.
Jeris Arctic Sauna World предлага различни видове сауни – от димна сауна до сауна с горен етаж за наблюдение на Северното сияние. Всички са кръстени на традиционни финландски богове: Тапио (бог на горите), Укко (бог на времето, реколтата и гръмотевиците), Илматар (богиня на въздуха) и Веламо (богиня на водата). От сауните се стига лесно – макар и леденостудено – до готовата аванто (дупка в леда), само на няколко крачки разстояние.
4. Най-добро за приключенски настроени пътешественици: езерото Хиетаярви в националния парк Юляс–Палас
За зимен преход Мякинен определя езерото Хиетаярви в северната част на националния парк Палас–Юлястунтури като „скрито бижу“ и „напълно заслужаващо приключението“. То впечатлява с кристално чистата си вода и с огнище на открито – „лааву“ – където можеш да се стоплиш след плуване. Дърва за огън се осигуряват на място от финландската държава.
„За нас, финландците, езерата с чиста вода са нещо великолепно, защото повечето ни езера са богати на хумус“, казва Мякинен. „Светлият пясъчен бряг прави силно впечатление. Самото откриване на това място е истинска награда.“
5. Най-добро за магическото усещане на Лапландия: езерото Килписйярви и връх Саана
В най-северните краища на арктическа Лапландия езерото Килписйярви и връх Саана – планина с височина 1029 м, издигаща се над брега му – оформят почитан пейзаж, възпяван в песни и увековечен в картини.
„Живях в село Килписйярви една зима в продължение на три месеца“, разказва Мякинен. „Обикновено там има около 100 жители. Това е много сплотено място и изключително красиво – получаваш и частица от шведските и норвежките планини. Ако можех да живея навсякъде по света, това щеше да е тук.“
За тези, които планират да посетят този арктически район на Финландия, има възможности за настаняване, които правят потапянето в езерото Килписйярви лесно и удобно.
„Ако нямате собствено оборудване, за да изрежете дупка в леда, можете да посетите сауната на хотел Kilpisjärvi Lapland и тяхната ледена дупка, която се поддържа отворена с помпи“, казва Мякинен.
Самата тя обаче предпочита да изрязва дупките си сама и миналата година е направила повече от 10 такива.
„Макар да можете да изрежете дупка в леда насред арктическо езеро, винаги трябва да внимавате за местните, които се придвижват със снегомобили, да се уверите, че дупката е добре обозначена и че в езерото не са останали ледени блокове“, предупреждава Мякинен.
На въпроса дали някога е срещала други ледени плувци по време на пътуванията си до арктическите езера, тя се смее:
„Не, не плувци. Но рибари на лед – да. Идват и казват, че съм направила доста голяма дупка за риболов.“
