Тя преобрази Париж за туристите – и раздели града

Всеки, който е посетил Париж преди малко повече от десетилетие, несъмнено би бил очарован от вечните атракции на града – брасери с вкусна храна, музеи, претъпкани с известни произведения на изкуството, булеварди с шикозни магазини – всичко това под блещукащите светлини на Айфеловата кула.

Но въпреки че градът разполага с една от най-натоварените метро системи в Европа, Париж все още беше подчинен на la voiture – колата. Тогава централните пътни мрежи бяха задръстени с автомобили, пешеходците се тъпчеха по тесните тротоари, а на терасите на кафенетата клиентите се сервираха с кафе и кроасан… придружени от изгорели газове, информира CNN. 

Днес Париж е различен. Туристите се разхождат по-пълноценно от всякога по пешеходни улици, дишайки по-чист въздух. За желаещите да се придвижват с колело има стотици километри велоалеи, които ги пренасят безопасно из града.

Голямата заслуга е на една жена: Ан Хидалго, испанска имигрантка, която стана първата жена-кмет на Париж и една от най-динамичните лидери в съвременната история на града. Днес тя е една от най-разпознаваемите личности на Париж в световен мащаб, особено след символичното ѝ плуване в Сена по време на Олимпийските игри през 2024 г., което подчертава дългогодишната ѝ кампания за почистване на реката.

Но докато туристите могат да благодарят на Хидалго за промяната, много парижани не са доволни от състоянието, в което е оставила града.

Възвръщане на улиците

Освен пешеходните зони и велоалеите, добре познатият шум от шофьори, които свирят от раздразнение, е дори по-силен от преди – както и оплакванията на тези, които разчитат на автобусите, сега блокирани в непрекъснати задръствания.

„Булевард Батиньол непрекъснато е задръстен“, отбелязва 73-годишната Катрин, която е живяла десетилетия в 9-ти район. „Понякога седем автобуса се заравят един след друг!“

Решаването на проблемите с трафика и насърчаването на пешеходците беше един от приоритетите на Хидалго, членка на Френската социалистическа партия, след като беше избрана за кмет през 2014 г. Нейната администрация премахна паркоместа и забрани автомобили по цели улици и площади. Броят на колите в града значително намаля.

Това се харесва на милионите туристи, които посещават Париж всяка година.
„Да можеш да се разхождаш е определено най-важното за мен“, казва Леон Кроуфорд, 23-годишен инженер от Вирджиния, който е на посещение с приятелката си.
„Много ми харесва да не се налага да се притеснявам за кола, когато съм на ваканция.“

Неговият шестгодишен син, Балтазар Шамар, се съгласява: „Толкова е хубаво, защото има по-малко дим без колите.“

Париж получава международни похвали за усилията си да ограничи автомобилния трафик. Институтът за градско развитие в САЩ го посочва като модел за градско планиране и пешеходни зони. Туристите в трафик-свободните улици също хвалят средата, създадена по време на мандата на Хидалго.

„Обичам да се разхождам в Париж. Мисля, че това е любимата ми част“, казва 32-годишната украинка Юлия Хуцаченко, бежанка от Киев.

Джон и Дарвла Киог, ирландско семейство, което посещава града почти 40 години, също възхваляват промените: „Винаги има нещо ново за гледане; винаги има нещо по-добро в този град“, казва Джон.

Стъпка твърде далеч?

Но не всички парижани са доволни от бездимните булеварди – много смятат, че животът в Париж се е влошил по време на мандата ѝ. И макар че тя успя да спечели втори мандат през 2019 г., макар и с ниска избирателна активност, много хора смятат, че напускането ѝ е закъсняло.

Голяма част от непопулярността ѝ е свързана с политиката за управление на трафика от кампанията Paris Réspire (Париж диша), с оплаквания, че изтласкването на автомобилите от центъра просто е задръстило други улици.

Наистина, задръстванията в Париж са се увеличили с 4% от 2015 г., а използването на обществения транспорт е намаляло – автобусите са използвани с 31% по-малко между 2018 и 2024 г. Грегуар де Ластери, заместник-председател на Île-de-France Mobilités, орган, който наблюдава обществения транспорт, казва: „Просто казано, мрежата от автобуси не е била приоритет за администрацията на Хидалго.“

И докато Париж се смята за пример за градове, които искат да интегрират велоинфраструктурата, много жители смятат, че тази промяна е била стъпка твърде далеч.