Търсейки по-дълбока връзка със света, Анджела Максуел тръгва да го обиколи пеша – сама. Шест години и 20 000 мили по-късно тя носи тази връзка обратно у дома.
„Защо?“ Това е прост въпрос и такъв, който хората често задават на Анджела Максуел. Доскоро обаче американката трудно намираше точния отговор защо е преобърнала един напълно добър живот в преследване на голяма мечта. Но за Максуел „защо“ е въпрос, който си струва да бъде зададен. В крайна сметка тя предприема пътешествие, което много малко хора изобщо се опитват да направят: през 2013 г. решава да обиколи света пеша – сама.
Самотното пешеходно пътешествие от такъв мащаб не е било нещо, което Максуел е планирала дълго време. Всъщност тя тръгва само девет месеца след като случайно чува разговор в часа си по изкуство за мъж, който уж бил обиколил света пеша, пише BBC Travel.
Пътешествието на Максуел не започва от загуба, поражение или лична криза. Когато решава да предприеме дълго пешеходно приключение, тя е в началото на 30-те си години, управлява успешен бизнес и има връзка.
„Мислех, че съм щастлива“, казва тя, „но впоследствие осъзнах, че търся нещо повече… по-дълбока връзка с природата и хората – като живея с по-малко и се свързвам със света около мен.“
Най-добрият начин да открие това, решава тя, е просто да поставя единия крак пред другия. Ходенето пеша намалява въглеродния отпечатък, а бавното темпо ѝ позволява напълно да се потопи в природата, да среща хора, покрай които иначе би минала с кола, и да опознава други култури по начин, който е характерен само за хората, които пътуват на дълги разстояния пеша.
Докато се подготвя, Максуел открива цял свят от жени изследователки, които я вдъхновяват и окуражават. Тя се влюбва в писането и стила на бавно пътуване на Робин Дейвидсън, която прекосява Австралия с камили. Научава за дългите пешеходни преходи на Файона Кембъл и чете за Роузи Суейл-Поуп, която стопира от Европа до Непал, плава около света, пресича Чили на кон и на 59 години започва да тича около света.
„Четях книгите им с надеждата да намеря насърчение – и го намерих – като научих за трудностите и борбите им, както и за победите им. Историята на всяка жена беше много различна и това ми даде увереност да опитам и аз“, казва Максуел.
След като взема решението, тя продава всичките си вещи и подготвя необходимата екипировка. Натоварва количка с 50 кг къмпинг оборудване, дехидратирана храна, военен филтър за вода и дрехи за четирите сезона. На 2 май 2014 г. Максуел напуска родния си град Бенд, Орегон, и се отправя към приключение толкова мащабно, че вероятно е било по-добре да не знае точно какво я очаква по пътя.
Когато за първи път се свързах с Максуел по Skype през юни 2018 г., тя вече беше почти четири години в своето пътешествие, след като бе изминала повече от 12 500 мили в 12 държави на три континента. Любопитен, я попитах какъв човек трябва да си, за да обиколиш света пеша. С блеснали очи тя се пошегува: „Упорит.“ След това добави: „Вероятно е комбинация от амбиция, малко инат и щипка страст – не толкова към ходенето като спорт, колкото към самоопознаването и приключението.“
Максуел ми разказа, че макар бързо да е намерила своята рутина – ставане около изгрев, две чаши разтворимо кафе и купа овесена каша за закуска, събиране на лагера, ходене, разпъване на палатката вечер, пакетни нудли за вечеря и сън в спалния чувал – нито един ден не е бил еднакъв. Първоначално тръгва с план, но скоро разбира, че отклоненията правят приключението. Затова, макар да следва обща посока, винаги се доверява на инстинкта си кога да завие наляво или надясно.
По пътя Максуел получава мехури от слънчево изгаряне и топлинен удар в австралийската пустиня, както и денга във Виетнам. В Монголия номад нахлува в палатката ѝ, напада я и я изнасилва; докато лагерува в Турция, чува изстрели; и се научава да спи с едно око и едно ухо „отворени“, осъзнавайки уязвимостта на дълбокия сън. Макар да е било невъзможно да знае точно какви ще бъдат, Максуел е очаквала всякакви трудности.
„Все пак“, казва тя, „не започнах да ходя, защото бях безстрашна – а защото се страхувах. Повече се страхувах да не последвам сърцето си, отколкото да загубя всичко, което притежавам и обичам.“
Справянето с травмата от сексуалното насилие се оказва повратен момент, в който Максуел в крайна сметка решава да продължи да върви. Макар да е била уплашена, историите на други жени за упоритост и сила ѝ помагат да продължи:
„Бях решена да не позволя този инцидент да ме накара да се откажа от мечтата си и да се прибера у дома. Бях оставила целия си свят зад себе си, нямаше към какво да се върна и разбирах рисковете, които крие моето пътешествие.“ Максуел върви, за да открие колко силни могат да бъдат умът и тялото ѝ, дори пред лицето на насилие.
По пътя бавното ѝ темпо ѝ позволява за кратко, но дълбоко да се потапя в други култури. Тя обикаля малки крайморски села по бреговете на Тиренско море в Италия, наслаждава се на оживената атмосфера и приема покани да разговаря, да седне и да пие вино. Във Виетнам, изтощена след изкачването на прохода Хай Ван, е посрещната от възрастна жена, която я кани да пренощува в малката ѝ дървена колиба на върха. Едно приятелство започва на границата между Монголия и Русия и води до среща години по-късно в Швейцария. Максуел дори става кръстница на дъщерята на жена, която среща в Италия.
Независимо дали тези междукултурни срещи траят седем минути или седем дни, Максуел винаги помни две неща. Първо – да бъде добър слушател, за да учи.
„Ходенето ме научи, че всичко и всеки има история за споделяне – просто трябва да сме готови да слушаме“, казва тя.
По време на пътуването си тя научава стари семейни рецепти в италианско село, пчеларство в Грузия и как се работи с камили в Монголия по историческия Път на коприната. Второто нещо е значението на това да допринасяш. Тя цепи дърва в Нова Зеландия и раздава храна на бездомни в Италия. В Сардиния помага на италиански фермер да ремонтира къщата си.
Най-често обаче историите ѝ са най-големият ѝ принос. Тя говори на неформални срещи, в училища и университети, както и на сцената на TEDx в Единбург, споделяйки преживяванията си, за да вдъхновява други. Тя се превръща и в глас за овластяването на жените, особено след като решава да продължи пътя си въпреки нападението в Монголия.
„Отказването никога не беше вариант“, казва тя.
По време на своето пътешествие Максуел събира дарения за неправителствени организации като World Pulse и Her Future Coalition, които подкрепят момичета и млади жени. Общо тя успява да събере около 30 000 долара.
Според Максуел любопитството и отвореното мислене са мощен начин човек „да преживее по-дълбоко света и неговите обитатели“. В продължение на шест години и половина тя избира живот на любопитство, несигурност и крайна уязвимост – в търсене на нещо, което никога не е могла да бъде сигурна, че ще намери: лично щастие и по-дълбока връзка със света около себе си.
