Някои заможни туристи все по-често избират престижни имоти, където могат да ловят риба, събират диви растения или прибират реколта – и така да се потопят в местната култура.
В Casa Angelina, луксозен хотел на италианското Амалфийско крайбрежие, няколко гости напускат своите апартаменти, когато нощното небе добие виолетов оттенък. Един по един се качват на дървена лодка и отплават в Тиренско море, с въдица в ръка, за да уловят следващия си обяд: калмари.
Не, няма грешка на рецепцията. По света клиентите на скъпи хотели заменят пухкавите халати и дрямките край басейна с ветровки и приключения, в които сами събират, ловуват или улавят храната си. И плащат висока цена за това преживяване – отделни активности струват стотици паунди, а престои в курорти или луксозни ферми с включени такива програми достигат хиляди.
Хората търсят храна за оцеляване от зората на човечеството, но през последното десетилетие гостите на петзвездни хотели започнаха да го правят като развлекателна дейност. В Италия, например, хотели като Rosewood Castiglion del Bosco в Сиена и Hotel Savoy във Флоренция предлагат лов на трюфели. Подобни преживявания се появяват по целия свят. В хотел Fife Arms в Бреймар, Шотландия, се организират обиколки за събиране на диви растения под ръководството на експерт, който разказва как могат да се използват за чайове, подправки, тинктури и козметика. В Rosewood Mayakoba в Плая дел Кармен, Мексико, гостите събират храна от градината на хотела, за да я използват в ястията си. Във Fogo Island Inn в Нюфаундленд, Канада, гостите събират растения от острова и се учат как да ги прилагат в напитки.
Но защо хората избират да „работят“ за храната си по време на почивка? Отговорът може да е прост: жажда за нещо различно.
„С ускоряването на съвременния живот и постоянната зависимост от технологиите, нараства нуждата да забавим темпото, да докоснем земята, да ангажираме сетивата си и да преоткрием откъде идва нашата храна,“ казва Винод Нараян, генерален мениджър на Wildflower Farms, Auberge Collection – курорт в долината Хъдсън, щата Ню Йорк, който предлага потапящи разходки из горите около своите 65 къщички. „Такива дейности като събирането на диви растения отразяват по-дълбоко културно желание да се свържем с природата по осезаем и смислен начин.“
Билкарката, преподавател и автор Дина Фалкони, която води тези разходки, споделя същото усещане: „Хората наистина копнеят за по-дълбока автентичност и свързаност.“ По време на преходите, които струват 500 долара за до четирима участници и 75 долара за всеки допълнителен, участниците се учат да разпознават, събират и използват растения както в кулинарен, така и в лечебен контекст.
Резултатите от подобни занимания често са непредсказуеми – което ги прави вълнуващо откъсване от рутината. „Няма гаранция, че ще намериш това, което търсиш, и именно това прави преживяването толкова приятно, когато попаднеш на колония от див лук или идеално розов радикио,“ казва Кристин Сунг Рапопорт, съсобственик на Wildflower Farms.
А малко неща са толкова непредсказуеми – и вкусни – колкото риболовът, който се е превърнал в една от основните атракции на Casa Angelina наред с басейна, заобиколен от лимонови дръвчета.
Екипът на хотела искал да създаде активност, която надхвърля обикновените туристически турове. „Идеята беше гостите да влязат в ролята на рибарите от Амалфи“, обяснява Марина Румоло, консиержът, която е създала експедицията за лов на калмари. „Става дума за забавяне, за преживяване на морето така, както го усещат местните тук в Праяно.“
Гостът Кайл Селцер разказва, че е участвал в много организирани хотелски програми, „но риболовът на калмари в Casa Angelina беше нещо напълно различно“. Да бъдеш нощем в морето с местни рибари „беше сурово, истинско и незабравимо“, споделя той. „Свърза ме с душата на Амалфийското крайбрежие по начин, който нито ресторант, нито тур могат да пресъздадат.“ Местният рибар Джампие́ро Ираче, който води екскурзиите, добавя: „Морето е нашият живот от поколения. Да вземем гостите със себе си е начин да споделим света си, нашето търпение и уважението ни към водата.“
Преживяването се разгръща в рамките на два дни и може да се резервира само чрез консиержа на място или по време на планирането на пътуването, което го прави още по-ексклузивно. Първата вечер включва риболов с традиционна дървена лодка, където гостите ловят с тотанара – въдица за калмари – под ръководството на рибарите. На следващия ден главният готвач на хотела, Леополдо Елефанте, ги учи как да превърнат улова си в totani e patate – традиционно ястие от региона Кампания с калмари и картофи. Вечерята се поднася на терасата на ресторанта с местни вина.
Така гостите изпитват усилието и несигурността на улова, което им помага да оценят повече храната си. Подобни преживявания „от морето до масата“ привличат туристи и в други курорти. В Four Seasons Resort на Бали, в залива Джимбаран, например, гостите участват в програмата „Един ден като рибар“ – шестчасово пътуване покрай скалите на полуостров Улувату. След сутринта в морето групата посещава местния рибен пазар, а после се връща в хотела, където готвачът води клас за приготвяне на улова.
Независимо дали гостите ловят калмари или берат маслини, привлекателното е едно и също: да участват активно в местната култура, а не просто да я наблюдават.
Фалкони смята, че богатите пътешественици избират подобни занимания и като противоотрова на дигиталния живот – търсят осезаеми, реални часове сред природата. „Социалните мрежи играят странна двойна роля,“ казва тя. „Те създават изкуствен свят, който често кара хората да търсят нещо истинско.“ Според нея гостите идват с желание „да се заземят“, да почувстват връзка със земята, вместо безкрайното превъртане на екрана.
Но под тази лъскава повърхност стои и по-дълбока идея: че истинската връзка с природата идва не само от наблюдението, а от умението да се издържаш сам от земята.
„В свят, в който хранителните системи изглеждат крехки и откъснати от нас, знанието как да се нахраниш директно от природата е нещо революционно“, казва Фалкони. За нея събирането на храна е вид екологичен активизъм: „Всеки път, когато ядем от природата по устойчив начин, ние отхвърляме разрушителните системи и се свързваме с устойчивите.“
За пътешествениците, свикнали с подбрани луксозни преживявания, това е своеобразен парадокс – използват ресурси, за да усвоят умения, родени от необходимост.
Най-важното е, че тази тенденция променя самото значение на думата „лукс“. Ако някога тя означаваше да ти сервират, днес включва готовност да свършиш работата сам – стига това да ти донесе преживяване, което нито един удобен спа пакет не може да замени.
