Завършването на интензивна тренировка в разгара на лятото винаги е съпроводено с обилно изпотяване, зачервено лице и силно желание за бързо разхлаждане. В такъв момент изпиването на чаша ледена вода изглежда като най-логичното и приятно решение, но от физиологична гледна точка това действие подлага тялото на ненужен стрес. По време на физическо натоварване в жегата кръвоносните съдове са максимално разширени, а вътрешната температура на ядрото на тялото е повишена, за да може организмът да отделя топлина. Вкарването на течност с температура, близка до нулата, в стомаха предизвиква внезапен термичен сблъсък, който задейства редица защитни механизми и вместо да хидратира, всъщност забавя възстановяването и може да причини сериозен дискомфорт.
Основният виновник за негативната реакция на организма е блуждаещият нерв, известен още като n. vagus. Това е най-дългият нерв на черепно-мозъчната система, който преминава в непосредствена близост до хранопровода и инервира сърцето, белите дробове и целия стомашно-чревен тракт. Когато ледената вода премине през хранопровода, тя охлажда шоково околните тъкани и директно стимулира вагуса. Тази внезапна стимулация изпраща погрешен сигнал към мозъка, че тялото се намира в среда на екстремен студ, което задейства парасимпатиковата нервна система по неадекватен начин. Резултатът е рязко забавяне на сърдечния ритъм, познато като брадикардия, и внезапен спад в кръвното налягане, което може да доведе до замайване, причерняване пред очите и дори краткотрайна загуба на съзнание точно в момента, в който мускулите имат нужда от засилено кръвообращение.
Освен ефекта върху сърдечно-съдовата система, леденият шок блокира и процеса на самото храносмилане и хидратация. Стомахът реагира на студа с мигновен спазъм на гладката мускулатура и свиване на кръвоносните съдове в коремната кухина. Тъй като за преминаването на водата към тънките черва, където става основното усвояване, е необходимо тя да достигне телесна температура, течността остава блокирана в стомаха по-дълго време. Това предизвиква усещане за тежест, подуване и характерните стомашни спазми, които са изключително неприятни след бягане или силова тренировка. Вместо да възстановиш загубените с потта течности, ти принуждаваш тялото си да хаби допълнителна енергия, за да затопли погълнатата вода до нужните 36.6 градуса.
Най-безопасният и ефективен начин за хидратация след лятна тренировка изисква малко търпение и правилен избор на температура на напитките. Оптималното решение е да пиеш вода със стайна температура или леко охладена до около 15–20 градуса, която се абсорбира от организма най-бързо и без термичен шок. Добър практически трик е веднага след натоварването първо да изплакнеш устата си със студена вода и да намокриш китките и задната част на врата си, което ще даде сигнал на нервната система за разхлаждане без вътрешни сътресения. Едва след като пулсът ти се нормализира и дишането се успокои в рамките на десетина минути, започни да пиеш водата на малки глътки, за да дадеш време на стомаха и блуждаещия нерв да се адаптират към приема на течности без риск от спазми.
