В Тайланд златният стандарт за 2026 година е Long-Term Resident (LTR) Visa. Това е десетгодишна виза (издавана в схема 5+5 години), която е насочена към „дистанционни професионалисти“ с високи доходи. За да кандидатствате по категорията „Work-from-Thailand Professional“, изискванията са строги: трябва да докажете личен доход от поне $80,000 годишно за последните две години. Ако притежавате магистърска степен или сте привлекли финансиране от $1 млн. за стартъпа си, прагът пада на $40,000. Критично условие е вашият работодател да е публична компания или частна фирма с над $50 млн. приходи за последните три години. Огромният бонус на LTR визата е данъчният статус – притежателите ѝ са напълно освободени от данък върху доходите, генерирани извън Тайланд, което е ключово предимство пред по-лесната, но по-несигурна 5-годишна DTV виза (Destination Thailand Visa).
Индонезия, и в частност Бали, отговаря на това предизвикателство със своята E33G Remote Worker Visa, която често бива наричана „дигитална номадна виза“. За разлика от Тайланд, тук прагът за доходи е по-нисък – около $60,000 годишно, като трябва да докажете заетост в компания извън Индонезия. Макар често да се рекламира в контекста на дългосрочен престой, тя изисква подновяване, освен ако не преминете към по-високия клас „Golden Visa“, която изисква депозит от $130,000 в държавна банка или покупка на имот за $1 млн., за да получите гарантирани 10 години престой. Важно е да знаете, че в Бали „183-дневният закон“ за данъчно резидентство се прилага стриктно през 2026 г. Ако прекарате над половин година в страната, вие ставате данъчен резидент и дължите данък върху световните си доходи (до 35%), освен ако не попадате в специфична гратисна категория за първите 4 години.
