Южна Африка е благословена с изключителна природна красота, но исторически много малко жители са имали достъп до морето. Сега една шампионка по свободно гмуркане се надява да промени това.
Израснала във ферма за коне близо до Йоханесбург, Южна Африка, Ханли Принслу мечтаела да бъде русалка – въпреки че най-близкият океан бил на 10 часа път с кола. След като приятел я запознал със свободното гмуркане по време на университета, Принслу превърнала детската си мечта в реалност, като се гмуркала на 60 метра дълбочина и задържала дъха си шест минути, като междувременно счупила 11 южноафрикански рекорда по свободно гмуркане, пише BBC Travel.
Днес, когато не е във водата, Принслу работи за нейната защита, като се опитва да напомни на хората за естествената ни връзка с океана. През последното десетилетие тя защитава идеята, че макар да живеем в свят на въздух, ние всъщност сме същества на водата. Нейната фондация I Am Water Conservation е помогнала на деца от бедни общности в Южна Африка за първи път да изпитат преобразяващата красота на океана.
Наскоро разговаряхме с Принслу за това как повторната връзка с природата може да разкрие най-добрата версия на самите нас, за сложната връзка на Южна Африка с морето и за най-голямата опасност, пред която са изправени океаните днес.
Израстването във ферма, близо до природата и животните, ме научи още от ранна възраст, че хората имат нужда от природата и че аз обичам да бъда под водата! Сестра ми и аз прекарвахме дни наред в езерото на фермата, преструвайки се на русалки.
Океаните винаги са били голяма любов и източник на възхищение за мен, но рядко имах възможност да ги преживявам – само по време на кратки семейни почивки на брега. Открих свободното гмуркане едва когато бях на 19 години, докато учех в Швеция. В един студен ден във дълбок фиорд се потопих в най-съвършеното спокойствие, което можех да си представя. След дълги зими на тренировки в басейни в Швеция и горещи лета, гмуркайки се дълбоко в Египет, станах състезател по свободно гмуркане.
Вярвам, че има много начини човек да изрази любовта си към морето – разходки по плажа, ветроходство, сърф, гмуркане с акваланг, каяк, плуване в открити води. Няма нужда те да се сравняват или подреждат. За мен най-важното е да намериш своя път обратно към водата. Опитала съм всички тези дейности, но свободното гмуркане ми се струва най-интимният начин да се свържеш с океана.
Подобно на нашите „роднини“ – китовете, делфините и тюлените – ние влизаме в океана само с едно вдишване. Смирени и в синхрон с природата. Когато се гмуркам с акваланг или шнорхел, се чувствам като привилегирован посетител, на когото е позволено да наблюдава красотата под водната повърхност. Когато се гмуркам свободно, ставам част от този воден свят.
Под водата, с едно вдишване, движеща се без гравитация и в тишина, усещам как ставам най-добрата версия на себе си. По-спокойна, по-присъстваща Ханли, която не се тревожи за дреболии и се чувства свързана с дивата природа около себе си.
Това не е просто абстрактно усещане. На физическо ниво телата ни помнят водата. Ние имаме същия гмуркачески рефлекс на бозайниците, какъвто имат китовете, делфините и тюлените. Когато прекарваме време под водата само с едно вдишване, в тялото ни се задейства сложна поредица от физиологични реакции и ние се връщаме към нашата водна природа като морски бозайници.
След години пътуване и гмуркане в някои от най-великолепните подводни места по света, когато се върнах в Южна Африка, се влюбих в морските пейзажи около Кейптаун. В същото време бях шокирана колко малко южноафриканци имат достъп до океана.
Вярвам, че за да искаме да се грижим за нещо и да го защитаваме, трябва да се чувстваме свързани с него и да го обичаме. Трудно е да защитиш нещо, което никога не си преживял или разбрал. Фондацията I Am Water беше създадена преди 10 години именно на този принцип.
Създаването на ефективна организация от нулата се оказа много по-трудно, отколкото си представях. Да бъдеш директор на неправителствена организация е като постоянно да стартираш нова компания и всеки няколко месеца да започваш отначало. Това е предизвикателно и плашещо и много години едва успявахме да се справяме.
Но с помощта на няколко ключови дарители и членове на екипа днес провеждаме програмата Ocean Guardians, чрез която повече от 6000 млади участници са преживели океана по преобразяващ и потапящ начин – много от тях за първи път в живота си.
