Ери каналът: Изкуственият воден път, който преобрази САЩ

Преди двеста години той помогна за разпространението на хора, идеи и стоки из цяла Америка. Днес е рай за любителите на гребането – с над 1100 километра непрекъснати, плавателни водни пътища.

Вътре в шлюз №11 на канала Ери, близо до град Амстердам, щата Ню Йорк, металният скърцащ звук на зъбчатите колела възвести затварянето на вратата зад нас. Нашите тюркоазени каяци бяха подредени по стените на шлюза – воден „асансьор“, който повдига или спуска лодки между участъци с различно водно ниво. Изглеждахме като объркано ято акули.
„Твърде късно ли е да се върнем?“ прошепна жената зад мен, стискайки въжето до стената, докато водата започна да се източва.

Десет души – жени и мъже – се бяха събрали в този слънчев юнски ден, за да участват в On the Canals – щатска програма за отдих по канала Ери, най-важният изкуствен воден път на САЩ, който ще отбележи своя 200-годишен юбилей на 26 октомври 2025 г.

Отпред някой запя началото на известната американска народна песен:
„Low bridge, everybody down“ / „I've got a mule, and her name is Sal.“

„Fifteen miles on the Erie Canal!“ – извикахме всички в отговор.

Предните врати се отвориха и ние загребахме срещу течението, което се изливаше над масивната подвижна язовирна стена на Амстердам. Приближих се до притеснената гребкиня.
„Как ти се стори?“ попитах я.
Над шума на водата тя извика:
„Мисля, че това беше най-якото нещо, което съм правила!“

Двеста години история

В десетилетията след откриването си през 1825 г., 363-милният (около 585 км) канал Ери – който свързва град Бъфало на езерото Ери (на запад) със столицата Олбъни на река Хъдсън (на изток) – е бил инженерно чудо, каквото Северна Америка не е виждала.

Като свързва Големите езера в Средния запад с Ню Йорк Сити, този изкуствен воден път дава тласък на движението на стоки, идеи и хора из цялата страна. Той не само превръща Ню Йорк (който наскоро отбеляза 400 години от основаването си) в главно американско пристанище и индустриална сила, но и отваря вътрешността на младата нация за заселване.

Строителството на канала бележи първия голям държавно финансиран инженерно-граждански проект в историята на САЩ. Той е използван активно за търговски цели чак до XX век.
Историкът Брад Атър, старши куратор в Държавния музей на Ню Йорк в Олбъни и автор на книгата Enterprising Waters: New York’s Erie Canal, казва:
„Дори да не беше най-важното човешко постижение на XIX век, то постави основите за всичко останало.“

Атър сравнява историческото влияние на канала с интернета днес:
„Преди Ери, ако живеехте в Рочестър и искахте нещо от Ню Йорк Сити, щяхте да чакате месец, може би два. След откриването на канала – седмица, най-много две. Всичко беше и все още е въпрос на скорост – да се стига по-бързо, да се свързваш по-бързо, да се „свива“ времето и пространството.“

С времето железопътните линии заменят повечето превози по водния път. През 2000 г. той е обявен за исторически коридор Erie Canalway Heritage Corridor. Днес, докато се подготвя за 200-годишнината си, каналът преживява възраждане като рай за гребци.
Той се свързва с три други исторически канала – Champlain, Oswego и Cayuga–Seneca, както и с река Хъдсън, оформяйки над 700 мили (1120 км) непрекъснат плавателен маршрут.

През 2021 г. Агенцията за енергия и канали на щата Ню Йорк стартира програмата On the Canals – серия безплатни екскурзии за жителите на щата. Повечето комбинират каране на велосипед по новия Empire State Trail с гребане, воден велосипед или лодка по канала.

Оттогава програмата се разширява и предлага безплатни занимания през цялата година – от исторически круизи и рисуване на открито до нощни наблюдения на сови при пълнолуние.
Тази година инициативата акцентира върху достъпността чрез адаптивно гребане и представя историите на Конфедерацията Хауденосаунее (ирокезите), чиито земи са били засегнати при строителството на канала.

Рекреационно възраждане

Освен че кани хората да излязат на вода, „On the Canals“ насърчава изследването на над 200 исторически общности край канала – от малкото живописно градче Медина (на 80 км източно от Бъфало) до Скенектади, където кварталът „Стокейд“ има над 40 къщи, по-стари от 200 години.
Пейзажите варират от стари градски центрове и фамилни ферми до спокойни открити поля. Докато някои туристи къмпират, други предпочитат уютни хотели или къщи за гости.

След гребането аз избрах да разгледам Амстердам – малък град с около 18 000 жители, красив бряг, старинна казарма, превърната в хотел, и парк с водопад, носещ името на местния герой и холивудска легенда Кърк Дъглас.

За други гребането по Ери е лично пътешествие.
Пол Комсток, 70-годишен жител на Женева, Ню Йорк, сподели, че през 2013 г. гребал 21 дни по канала, за да се свърже със своя дядо, който някога работил там.
„Помислих си: какъв шанс да направя многодневно гребане и да опозная човека, за когото в семейството не се говореше много.“
Опитът го впечатлил толкова, особено срещите с различни хора по маршрута, че сега всяко лято води групи гребци по канала.

„Не е изненадващо, че тук възниква усещане за връзка и споделеност,“ казва Атър. „По този маршрут са се зараждали големи идеи – правото на глас на жените, движението срещу робството, въздържанието, утопичните общности, антимасонството. Всичко това е намерило почва край канала, защото идеите се разпространявали бързо.“

Бет Уокър и Сара Каталано – майка и дъщеря, създателки на Instagram профила Two Gals on the Canal, изминали целия 363-милен канал на етапи за две години.
„Историите, които разказват работниците по шлюзовете, тяхната гордост и отдаденост – това е прекрасно,“ споделя Сара. „Те живеят с канала и неговата история.“

Как да планирате своето гребане

Благодарение на спокойните води и ясен маршрут, каналът Ери е подходящ за гребци от всички нива.
„Повечето части са предсказуеми и трудно можеш да се изгубиш,“ казва Каталано. „Само около реките Мохок и Ниагара водите са по-буйни, но ако провериш времето и вятъра, е напълно безопасно.“

Комсток препоръчва да се използва Google Maps за изчисляване на разстояния и откриване на обществени места за пускане и изтегляне на лодки.

За Уокър самото планиране е част от забавлението:
„Обичам да седна и да кажа – как ще разделим този участък, къде ще нощуваме, кои ресторанти си струва да посетим?“

Най-западната част на канала – от Бъфало до Сиракюз – има 15 подемни моста на повече от 100 години. Тук е и най-емблематичният шлюз – „Flight of Five“ в град Локпорт. Построен през 1862 г., този каскаден „асансьор“ за лодки напомня водопад и е повдигал плавателни съдове с 18 метра над Ниагарското възвишение – същото геоложко образувание, което е породило Ниагарския водопад.

В Рочестър, където каналът се пресича с реките Genesee и Red Creek, посетителите могат да се отбият в Genessee Valley Park – 800-акров зелен оазис, проектиран от Фредерик Лоу Олмстед, създателя на нюйоркския Сентръл Парк.

Централният участък – от Сиракюз до Литъл Фолс – предлага други атракции.
Кварталът Armory Square в Сиракюз е сърцето на кулинарната и нощна сцена. На 10 минути пеша се намира Музеят на канала Ери, разположен в историческата сграда Weighlock от XIX век, където някога лодките са били претегляни и таксувани според товара си.

А за тези, които предпочитат да гребат сред винените пейзажи на северна Ню Йорк, каналът Cayuga–Seneca води към езерата Фингър. Там можете да разгледате резервата Montezuma Wildlife Refuge, дом на милиони мигриращи и местни птици – от снежни гъски и жерави до синьогърби певци и зеленоглави патици.