Скрит в Андите в Чили, Ski Portillo е място, където времето сякаш спира. Без град и с ограничен брой стаи, тук почти няма какво да се прави, освен да караш ски – и точно това е целта.
За мнозина съвременният ски курорт включва високи върхове, покрити с пухкав сняг, модерни лифтове, луксозни хотели със спа центрове, шумни après-ski барове и магазини с най-новата зимна мода. Днес топ дестинациите са оживени зимни чудеса, които се грижат както за непрофесионалисти, така и за истинските скиори. Но сред чилийските Анди се намира Ski Portillo – отдалечен, всичко-включено курорт, отворен само през южната зима. Почти всичко, което можеш да правиш тук, е да караш ски – и за преданите му фенове това е точното очарование.
Разположен на площ от 5 кв. км и с 35 писти, обслужвани от 14 лифта (включително няколко въжени), Portillo е първият ски курорт в Южна Америка. Макар да не е толкова огромен, колкото курортите в Скалистите планини или Алпите, неговите оф-пист терени и предизвикателства за напреднали са го превърнали в задължителна дестинация. Не по-малко важно е усещането: Portillo сякаш е замръзнал във времето – по най-добрия начин.
Докато други курорти се модернизират активно, Portillo запазва старомодния си чар. До него се стига с двучасово шофиране на североизток от Сантяго по тясното планинско шосе, използвано и от транспортни камиони. Ярко жълтият хотел – мястото, където посетителите се събират за храна и забавления на бара – почти не се е променил. Капацитетът за нощувки е нараснал леко до 450 гости от откриването му. Няма град, в който да се разхождаш, и почти нищо за непрофесионални скиори.
Създаден от чилийското правителство през 1949 г., съвременният период на Portillo започва през 1960-те, когато Боб Пърсел, финансист от Ню Йорк, го печели на търг (той е единственият кандидат). След това той назначава своя племенник Хенри, тогава на 26 години и работещ в Hilton Hotels, за генерален мениджър. Скирането в района датира още по-рано: норвежки инженери са преминавали планините на ски през 1880-те, докато работят по железопътната линия, свързваща Чили с аржентинския град Мендоса от другата страна на Андите. След завършването ѝ през 1910 г. местните използвали влака като лифт, за да се изкачват, а после се спускали обратно по върховете. Тази железница вече я няма, но Portillo, вече с истински лифтове, продължава да функционира, с Пърселите все още на ръководни позиции.
Според Елен Гуидера Пърсел, съпруга на Хенри и ключова фигура в ежедневните операции на Portillo, в началото основно се канели известни приятели на ски партита. „Партиите бяха предвестник на бъдещето,“ казва Гуидера. „Защото Portillo продължава да бъде не само място за страхотно каране на ски, но и място за забавления с приятели и семейство, за весели вечери, партита, танци на бара и създаване на спомени.“
Каролина Мендоса, пенсиониран бизнесмен, за първи път посещава Portillo през средата на 70-те години като тийнейджър във Венецуела. Тя се връща почти всяка година, само пропускайки сезона по време на пандемията или докато живее в Европа. За Мендоса, чиято майка е чилийка, този малък планински курорт има своя магия. „Тук има силно чувство за общност,“ казва тя. „Чувстваш се почти като у дома със семейството.“
Portillo обаче е станал синоним на сериозно каране на ски. Известен със своите предизвикателни алпийски терени, той е домакин на Световното първенство по алпийски ски на FIS през 1966 г., което утвърждава репутацията му на дестинация за сериозни зимни спортове. Днес както приятната атмосфера, така и вълнуващите писти остават критични за култовия статус на Portillo. Всяка година от юни до септември, когато северното полукълбо е в разгара на лятото, любители на снега от САЩ, Канада, Европа и Латинска Америка идват тук, за да се насладят на безкрайна зима. Много, като Мендоса, са редовни гости, а други са световно известни спортисти, трениращи за големи състезания като Олимпийските игри.
Американската олимпийка Брийзи Джонсън, световна шампионка по ски състезания, е посещавала Portillo пет пъти. Първото ѝ посещение през 2015 г. включва тренировки със ски легенди като Джулия Манкусо, Лорен Роус и Лиан Смит. „Portillo е много уникално място. Наричам го круизен кораб, защото е единственото заоколо,“ спомня си тя. „Когато за първи път дойдох, бях малко – а може би много – смутена от суровия свят на Portillo.“
Тази суровост се оказва предимство. Джонсън, която сега живее в Джаксън, Уайоминг, казва, че компактната организация на курорта е идеална. „Можем буквално да отидем пеш до закуска, после към пистите, да сложим седемте си чифта ски на снега и да започнем,“ казва тя. „Тази удобност, в сравнение с многобройни лифтове в Европа, дълги пътувания в Нова Зеландия или моторни шейни в Корралко, [Чили] прави тренировката супер ефективна, защото можеш да максимизираш енергията си за каране на ски.“
И не само олимпийците обичат предизвикателните терени и безгрижното каране тук. Смелите посетители често се виждат да се изкачват пеша от лифтовете, за да изследват оф-пист терени, а Roca Jack – една от любимите експертни писти – се спуска до подножието на планината за повече от 2,6 км. Докато елитни атлети като Джонсън обичат да тренират по дългите и стръмни трасета на Portillo, така го правят и напреднали средни скиори. Но не е нужно да сте на това ниво, за да се насладите на курорта: за по-трудните терени има висококвалифицирани инструктори, които помагат на средните скиори да усъвършенстват уменията си.
Най-популярният пакет включва седмица престой с нощувка, храна и лифт карти. Пърселите обаче развиват преживяването, като предлагат самостоятелни A-frame шале за тези, които търсят повече уединение, както и събития като „Седмица на виното“ през август, когато едни от най-известните чилийски винени изби организират образователни дегустации. Можете също да добавите хели-ски тур в района или да комбинирате посещението си в Portillo с няколко дни в партньорски хотел като VIK – луксозен хотел-винарна на четири часа на юг. Но „Portillo е за ски,“ настоява Гуидера, добавяйки, че въпреки че наскоро са обновили стаите, телевизори там все още няма.
Може би повече от всичко, Portillo е за общността. На място, където всички обичат едно и също и където няма много други занимания, ще срещнете едни и същи лица на обяд в Tio Bob's или в горещата вана преди вечеря. „Животът в Portillo се случва на пистите и в многото общи пространства на хотела, където гостите взаимодействат помежду си и с нас,“ казва Гуидера. „Създават се приятелства, влюбват се двойки, някои се сгодяват, други се женят тук, раждат се бебета, а други си тръгват с мисълта „каквото се случи в Portillo, остава в Portillo“, и някои дори решават да разпръснат пепелта си тук.“
Всъщност Мендоса среща втория си съпруг именно тук, чрез общи приятели, които е спечелила в Portillo през годините. Джонсън допълва, че приятелите, които създаваш, включват и персонала, който може да кара по същите писти с теб в свободното си време. В крайна сметка, както казва тя, „това е малка общност, сгушена в планините.“
