В Темпе, Аризона, Culdesac преосмисля градовете в САЩ така, че да са за хората, а не за автомобилите – и кани пътешественици да изследват неговите площади, алеи и дизайн, вдъхновен от Средиземноморието.
Когато Шерил Мърдок се прибира пеша до апартамента си в Culdesac – първият в САЩ модерен квартал без автомобили, изграден изцяло от нулата – тя се чувства сякаш е на средиземноморски остров. Влизайки в централния площад, който служи като обща всекидневна на открито, шумът от трафика изчезва, заменен от звън на чаши, жужене от разговори и тропот от игра на корнхол. Тя се разхожда по тесни пътеки между ниски бели сгради, опасани със светлинни гирлянди, минавайки покрай цветни стенописи и ярки бугенвилии. Въпреки че е в Аризона, Мърдок казва: „Все едно съм в Гърция.“
Архитектът Даниел Паролек наистина е мислел за Средиземноморието, когато е проектирал Culdesac, макар че повече е бил повлиян от пътуванията си из хълмистите градчета и крайбрежни села на Италия и Франция. Пътешествениците и местните обичат тези места, казва Паролек, защото „те са изградени преди ерата на автомобила, тоест проектирани за хората“. Тогава защо, пита той, хората трябва да пътуват на почивка до такива места, вместо просто да живеят в тях?
Отговорът е, че обществата са сключили фаустовска сделка с автомобила. Докато градоустройството започнало да се съобразява повече с колите, отколкото с хората, градовете се разпрострели в огромни мрежи от асфалт, задръстени от трафик, изливащ самотни пътници в еднообразни предградия. Автомобилоцентричният дизайн е допринесъл за това метрополисите да станат по-замърсени, по-социално изолирани, по-малко устойчиви – и адски горещи.
Но колективното съзнание започва да се променя. Изследвания показват, че градовете, в които се ходи пеша, правят хората по-щастливи, по-малко самотни, по-доволни от живота и по-здрави физически. Навсякъде по света набират сила движения за устойчив урбанизъм, бавно пътуване и „15-минутни градове“ – като Nordhavn в Копенхаген и суперблоковете в Барселона. За пътешествениците разходката из магазините, ресторантите и откритите пазари на Culdesac предлага поглед към едно бъдеще, в което градовете отново ще бъдат изградени за хората, а не за трафика.
Culdesac е особено смел експеримент, защото се намира на неочаквано място: Темпе, предградие на Финикс, Аризона. Тази огромна метрополия страда от крайно недостатъчен обществен транспорт, което означава, че жителите почти задължително трябва да притежават кола. Затова, когато първите обитатели на Culdesac се нанесоха през 2023 г., мнозина скептици се питаха как квартал без лични автомобили може да оцелее в толкова зависим от колите регион.
Ключът е да бъдеш „без коли, но богат на мобилност“, казва Паролек. 17-акровият смесен комплекс разполага с ресторанти, магазини, корейски супермаркет, лекарски кабинет, кучешки парк, басейн, фитнес и споделено работно пространство – тоест жителите са на няколко крачки от основните удобства.
За посетителите трамвайната линия спира точно отпред, свързвайки квартала с центъра на Финикс и летището. Автономни електрически таксита Waymo превозват хората по-далеч, а Archer’s Bikes отдава е-велосипеди за разходки около Tempe Town Lake или Desert Botanical Garden.
Възможността да намали въглеродния си отпечатък, като живее с по-малко кола, е това, което вдъхновява Мърдок да се премести в Culdesac, докато работи върху докторантурата си по океанска устойчивост в Arizona State University (ASU). Трамваят я отвежда до университета за 10 минути, а до супермаркета – за приблизително същото време. Тя кара електрическия си велосипед из Темпе – град, сертифициран като „приятелски към велосипедистите“ на златно ниво. Ако ѝ се наложи да отиде по-далеч, наема една от няколкото споделени електрически коли в Culdesac за $5 на час. „Животът тук ме научи, че много повече харесвам концепцията за 15-минутен град“, казва тя. „Не искам да се качвам в колата си за всяко нещо.“
Според данни на ООН преминаването от автомобили към обществен транспорт, велосипеди и ходене пеша може да намали индивидуалните въглеродни емисии с 2,2–3,6 тона годишно. Това означава, че когато Culdesac бъде напълно завършен след няколко години – с около 760 жилища и 1000 жители – общността може да предотвратява изпускането на около 3000 тона парникови газове в атмосферата всяка година.
Кварталът е проектиран и така, че да смекчава жегата и да ограничава използването на климатици – нещо жизненоважно в град, който миналата година е преживял 143 дни с температури над 38°C. За да направят Culdesac по-прохладен, Паролек и екипът му от Opticos Design са се вдъхновили от слънчеви места като Италия, Гърция и Мексико. Те боядисали стените и покривите на сградите в бяло – като в градчетата на Миконос. Белият цвят отразява слънцето много по-добре от обичайните пясъчни фасади на Финикс, като така намалява ефекта на „градския топлинен остров“.
