Зашеметяващият канадски остров, който можеш да видиш, но не и да докоснеш

Скрит дълбоко в Скалистите планини и видим само от лодка, Островът на духовете е едно от най-емблематичните места в Канада – и свещено място за хората, които са го изолирали от света.

На седмия ми ден в Канадските Скалисти планини всички върхове изчезнаха. Предната вечер бях гребал с часове по тюркоазените води на езерото Малийн, покрай ледници, стичащи се от назъбените върхове на хребета Куин Елизабет, и към величествените кули на алпийския „Храм на боговете“. Но когато се събудих и разкопчах ципа на палатката си, всичко бе изчезнало, обвито в плътна мъгла като насън, информира BBC Travel. 

След като разтърках очи и натъпках багажа обратно в люковете на каяка, потеглих сляпо в бялата бездна. Светът се разтвори в ефирна мараня, без граница между земя и небе, вода и суша. Някъде вляво тежките стъпки на елен подсказаха, че не съм сам. Високо над мен 7000-годишен ледник пукаше и стенеше, докато топящата му се вода се вливаше в езерото. Отпред, сред мъглата, се появяваха и изчезваха сенки на вечнозелени дървета – като призраци.

И все пак знаех, че ако продължа да греба и да се взирам в мъглата, в крайна сметка ще я видя: Островът на духовете – най-известният остров в света, на който не можеш да стъпиш.

Наричан често „бижуто“ на Национален парк Джаспър, Островът на духовете е малка, необитаема ивица земя с почти митична аура. През голяма част от годината той всъщност не е остров, а полуостров, свързан с източния бряг на езерото Малийн чрез тясна ивица земя. Въпреки че се намира на 14 км от най-близкия път и на 49 км от най-близкия град, това отдалечено място се е превърнало в един от най-разпознаваемите символи на Канада.

Уникалното му разположение сред венец от заснежени върхове привлича световното внимание през 1960 г., когато Kodak излага 18-метрова снимка на острова в нюйоркската гара Grand Central. Оттогава Apple използва изображение на острова, за да демонстрира качеството на камерите си, той се появява във филми и телевизионни продукции и краси билбордове из цялата страна. Днес десетки хиляди туристи всяка година се отправят по езерото Малийн, за да заснемат боровете, които се извисяват към „Храма на боговете“.

„Когато видите снимка на Острова на духовете, е трудно да повярвате, че такова място съществува наистина“, казва Тайлър Риопел, изпълнителен директор на Tourism Jasper. „Това е едно от най-вдъхновяващите места в света.“

Риопел обяснява, че тъй като частните моторни лодки са забранени в националния парк, има само два начина да се види островът: с обществен круиз, който спира на близка площадка за снимки за 15 минути, или с 28-километрово гребане с кану или каяк от северния край на езерото. „Круизът е чудесен за кратко посещение, но гребането е нещо нереално“, казва той. „Истинското величие се усеща само от водата.“

И макар че островът е толкова малък, че може да бъде прекосен с няколко крачки, единствените хора, които имат законно право да стъпват на него, са членовете на народа Стоуни, за които това е свещено място.

„От незапомнени времена тези планини са наш дом“, казва Бари Уесли, пазител на знанието и езика на Стоуни. „Хиляди години сме идвали на Острова на духовете за лечебни церемонии, но когато през 1907 г. беше създаден паркът Джаспър, ни изгониха. Създателят ни е дал отговорността да се грижим за тази земя и сега отново се свързваме с нея.“

Макар официалното име да е Spirit Island, за Стоони той винаги е бил Гитни-ми-Макоче („Лечебният остров“) – място с мощна енергия, защото свързва земя и вода и е обградено от планини, които се смятат за предците на народа. Уесли почувствал призива на миналото и се заел да върне достъпа на Стоони до острова.

Островът на духовете е символ на по-широко движение в Скалистите планини, където все повече коренни народи си възвръщат достъпа до земите, от които някога са били изгонени. Това е особено значимо в Джаспър, където поредица от опустошителни пожари през последното десетилетие предизвикаха завръщането на Стоони, за да проведат първите си лечебни церемонии там от повече от век.

Днес, докато Джаспър се възстановява, а части от Скалистите планини се борят с климатичните промени и свръхтуризма, Стоони се надяват, че техният свещен остров ще бъде пример за управление на земята, водено от коренните народи. „Когато тръгнеш към Острова на духовете, ще усетиш неговата енергия“, каза ми Уесли. „Отдели време, слушай и той ще ти разкаже история. И ако не оставиш следи, ще помогнеш тази енергия да се съхрани и за другите.“

„Най-прекрасната гледка, която някой от нас е виждал“
През 1907 г. 46-годишната художничка и фотографка от Пенсилвания Мери Шафер Уорън преследвала слух за „светещо езеро“, известно само на местните индианци. След безуспешни седмици на търсене един ловец от народа Стоони, Самсън Бийвър, ѝ дал ръчно нарисувана карта с местоположението му.

Следващото лято Шафер се върнала с трима водачи и 22 коня. В продължение на осем седмици преживели студени нощи, рояци комари и опасни реки, но накрая, изкачвайки се на планински връх, видели езерото. „Пред нас се разкри… най-величествената гледка, която някой от нас някога е виждал в Скалистите планини“, написала тя по-късно.

Книгата ѝ от 1911 г. Old Indian Trails of the Canadian Rockies не само представя езерото Малийн на света, но и вдъхновява Канада да го защити. Същата година правителството я кани да ръководи официалното проучване на района – нещо, което не би било възможно без нейния водач от народа Стоони.

„Тази бяла жена беше чужденка за земята. Някой ѝ направи карта – това беше моят прапрапрадядо Самсън“, каза ми Уесли. „Нашите предци искаха да споделят този красив дар със света, и ние почитаме това желание.“ Малко след това обаче Бийвър и много други семейства от Първите нации били насилствено изселени, за да освободят място за новосъздадения парк Джаспър.

Днес пътешествениците могат да следват част от маршрута на Шафер по шосето Icefields Parkway – 232-километров път, свързващ националните паркове Банф и Джаспър, често наричан „едно от най-зрелищните шосета в света“. То пресича Континенталния вододел, минава покрай над 100 ледника и редица алпийски езера – и е главният път за достъп до Острова на духовете.

Както и самият остров, пътят е бил известен на първите изследователи само благодарение на водачи от местните народи. Докато пътувах на север от езерото Луиз, срещнах ново поколение индиански водачи, които показват на посетителите колко драстично се е променил пейзажът, откакто техните предци са били прогонени.

„Тези маркери показват колко се е отдръпнал ледникът през последния век – те са като надгробни камъни“, каза Тим Патерсън, собственик на Zuc’min Guiding, която организира обиколки, водени от представители на коренните народи. През 70-те години на миналия век ние с него щяхме да стоим върху 200 метра лед. Сега на мястото има каменна пустош.

Днес ледникът Атабаска е най-посещаваният в Северна Америка и един от най-бързо изчезващите. Този 10 000-годишен ледник се топи с по 9 метра годишно и се очаква да изчезне напълно до 2100 г. Повече от 1,2 милиона души идват да го видят всяка година – много от тях с автобуси, които разрушават крехкия терен. От 2022 г. Патерсън, който е от народа Нлакапамукс, води пешеходни турове с ниско въздействие върху природата и разказва за значението на мястото за Първите нации.

„Много народи имат легенди за сътворението, свързани с ледниците – те са били източникът на водата, на живота,“ каза той. „Семействата са използвали тези проходи за лов и събиране на лечебни растения.“

Едно от тези семейства е на Лорън Мобърли, която срещнах на следващия ден в парка Джаспър. Тя е член на народа Асениучу Уайнуак и разказа, че нейните предци са водели изследователи по планинските пътеки поколения наред, преди да бъдат изгонени през 1909 г. От 2023 г. Мобърли организира хеликоптерни турове, за да показва от въздуха горещите извори, които е открил прадядо ѝ, и старите семейни земи.

„Тези истории бяха изтрити твърде дълго и трябваше да бъдат чути,“ каза тя. „Сега най-после започваме да си връщаме мястото тук.“

Два дни по-късно, край река Атабаска, Матриша Бауер – водачка от народа Кри – ми обясни защо индианският туризъм процъфтява от 2021 г. насам. „В Канада има все по-голям акцент върху Истината и помирението,“ каза тя. „Дълго време нашите истории бяха присвоявани и изопачавани. Сега хората искат да чуят истинската история.“

През последните години Уесли работи с властите в Джаспър, за да сподели тази история. Днес пътниците на лодките към Острова на духовете получават приветствие на езика Стоони, научават истинското му име и историята на ловеца, който го е открил за света. Те също така научават защо Стоони се завръщат там всяка година за лечебни церемонии – традиция, възродена след пожара в долината Малийн през 2015 г. – ритуал, който през 2025 г. придобива още по-дълбоко значение, след като поредният опустошителен пожар по чудо пощадява езерото Малийн.