Ниигата – снежната крайбрежна префектура на Япония – е прочута със своето висококачествено саке и вековни пивоварни традиции. Тук пътешествениците могат да си сипят проби още на гарата, да се качат на ретро влак на сакето и да срещнат пионерите, които оформят бъдещето на тази напитка.
Във фоайето на гара Ечигo Юзава кипи хаотично движение от магазини и пътници, но веднага ме привлича светеща витрина с бутилки саке. До тях е поставен манекен в реален размер, който изглежда сякаш всеки момент ще падне – усмихнат, размахващ голяма кафява бутилка високо над главата си. Аз вече знам накъде отивам първо.
Намирам се в Ниигата – безспорната столица на сакето в Япония. Това е снежна крайбрежна префектура, прочута с вековните си традиции в пивоварството. Тук сакето не е просто напитка; то е начин на живот. А за мен – билет за пътуване по релсите.
Самообслужваща се станция
„Веселият“ манекен се оказва входът към едно от най-невероятните места за дегустация в Япония – Поншюкан, музей и магазин за саке със самообслужващ се бар, предлагащ над 100 местни разновидности. Посетителите купуват жетони и малка керамична чашка, след което се изправят пред огромна стена от автомати за саке. Прилича на игрална зала, но тук всяка игра носи награда – саке.
Придружен съм от професор Рьоджи Ито от Университета в Ниигата – местен експерт по предприемачество и горд почитател на сакето. „Това е най-старата пивоварна в Ниигата“, казва той, посочвайки автомат с етикет Йошинагава – пивоварна, основана през 1548 г. Натискаме бутона и в чашата потича бистра, охладена струйка саке. „Опасно удобство“, шегувам се, „ако обичаш саке толкова, колкото аз.“
„Кампаи!“ (Наздраве!) – прозвучава, когато вдигаме чаши над старо буре от саке. Лесно е да забравиш, че всъщност си на жп гара.
Жителите на Ниигата пият повече саке на глава от населението от всяка друга префектура в Япония. Регионът е дом на над 80 пивоварни – повече от всякъде другаде – и остава сред водещите производители в страната. Благодарение на обилните снеговалежи, меката минерална вода и вековната оризопроизводствена традиция, Ниигата се е превърнала в световен център за премиум саке.
Но Ито е също толкова развълнуван и от бъдещето.
Ниигата вече е национална зона за земеделски иновации и гореща точка за стартиращи компании. „Едно от нещата е Sake AI“, казва той, изваждайки смартфона си. „Казваш дали предпочиташ сладко или сухо, и приложението ти избира идеалното съвпадение.“ Един вид Tinder за наздравици.
Устойчивостта също оформя следващата глава. Ито разказва как във фермата Уонума – аквакултурен център – утайките от саке (страничен продукт на производството) се използват за храна на меки костенурки. Друга компания – Biomass Resin – превръща оризови отпадъци в устойчиви материали, които изглеждат и се усещат като пластмаса.
След глътка сухо и свежо саке похапваме краставици с мисо, използвайки биоразградими клечки за хранене, направени именно от тези оризови отпадъци. Визия за кръгова икономика – и много вкусна.
Всички на борда на влака на сакето
Но истинската причина, поради която съм тук? Да се кача на влак, какъвто няма друг: влакът на сакето ShuKura*.
„ShuKura“ съчетава думите shu (саке) и kura (пивоварна), а звездичката символизира богатата природна среда на Ниигата – сняг, ориз и цветя. Влакът има три маршрута из префектурата – от снежните ски курорти в планините, през оризовите поля, до суровото крайбрежие.
Стартирал преди около десет години, влакът на сакето използва обикновени пътнически линии, а не специална жп мрежа. Аз предприемам 2,5-часово пътуване от град Токамачи до високоскоростния хъб Джьоецу-Мьоко.
Качвайки се на ретро вагоните от 70-те години, откривам три къси композиции с панорамни прозорци, топли дървени интериори и – най-необичайното – мобилен бар за саке. Докато влакът се плъзга сред провинцията, униформен служител сервира пенливо саке и сезонни сортове, уникални за този маршрут. Чашата ми прелива в квадратна дървена купичка масу – символичен жест на японското гостоприемство и щедрост.
Звучи лек джаз, докато туристи, двойки и местни семейства се унасят в спокойния ритъм на пътуването. Влакът спира на крайморска гара, точно навреме, за да улови залеза. Групи слизат, за да си направят селфита с блестящото вълнение на залязващото слънце зад тях.
