Докато Германският маршрут на приказките отбелязва своя 50-годишен юбилей, градовете и селата по 600-километровия път продължават да вдъхват нов живот на обичаните приказки на братята Грим.
Почувствах детско вълнение, когато прекосих дървен мост и се наведох, за да вляза през малката аркова порта в двора на средновековен замък, в който щях да прекарам нощта. Бях в Тренделбург, по средата на Германския маршрут на приказките – 600-километрово пътешествие, свързващо градове и пейзажи, свързани с Якоб и Вилхелм Грим и историите, които са белязали детството на милиони вече повече от два века.
Създаден през 1975 г., маршрутът е проектиран да въвежда пътуващите в романтизиран свят на замъци, гори и фолклор, като същевременно пази културното наследство на Германия. Той започва в Ханау, родния град на братята Грим близо до Франкфурт, и се вие на север през дървени къщи, гористи хълмове и средновековни крепости, преди да завърши в Бремен. Докато много хора го изминават с автомобил, аз избрах да пътувам с влак, спирайки на места, където те са учили, работили и черпили вдъхновение за известните приказки като „Хензел и Гретел“, „Рапунцел“ и „Пепеляшка“, събрани в „Детски и домакински приказки“.
Като много деца, аз също израснах с омекотени версии на тези истории – чрез приказки за лека нощ и филмите на „Дисни“. Но ранните издания на Грим, публикувани за първи път през 1812 и 1815 г., са по-тъмни, по-странни и далеч по-малко сантиментални, белязани от бедност, глад и морална двусмисленост. Сега, когато маршрутът отбелязва 50 години, бях любопитна да видя как наследството на Грим се представя пред съвременната публика.
Ханау: Където историята започва
Пътуването ми започва в Ханау, където статуя на братята Грим стои на централния площад пред внушителната сграда на кметството. Якоб и Вилхелм Грим са родени съответно през 1785 и 1786 г., а статуята изобразява Вилхелм, седнал с разтворена книга на коленете, и Якоб, изправен над рамото му (макар че легендата твърди, че в полунощ двамата тайно сменят местата си).
Всяка година от май до юли градът се превръща в сцена за Фестивала на братя Грим, когато три приказки се интерпретират наново за съвременна публика. Минали представления, играни в амфитеатър на открито до замъка „Филипсруе“, са разглеждали теми като стандартите за красота в „Снежанка“ и дискриминацията в „Хензел и Гретел“.
„Тази година поставяме „Масата-покривка“, казва Йерон Копенс, ръководител PR и драматургия на фестивала, „която в нашата интерпретация разглежда политически теми като популизъм и фалшиви новини, изключително актуални днес.“
Представленията се играят на немски, но според Копенс международните посетители лесно следват добре познатите сюжети. За местните фестивалът е особено важен – много от тях са присъствали като деца със своите семейства или училища. Когато организаторите потърсили доброволци да изплетат 7-метрова плитка на Рапунцел миналата година, получили повече от 1000 отклика.
Марбург: Където братята откриват своя глас
От Ханау взимам влак на север през хълмистата провинция към Марбург, малък университетски град на 100 км разстояние, където братята са изучавали право в началото на 1800-те. Тук се заражда тяхната страст към немския език и народознанието. Марбург е и родното място на художника Ото Убелоде, който вплита елементи от града в свои илюстрации за изданията на приказките от началото на XX век.
Старият град на Марбург сякаш сам подканя към приказност. Полу-дървените къщи се накланят над тесни калдъръмени улици; стръмни покриви се сгушват под хълма, увенчан от замъка Ландграфен. Изкачвайки се към него, виждам арката, която Убелоде използва в илюстрацията си за „Царицата на пчелите“, и се наслаждавам на панорамата от червени покриви и гористи хълмове – пейзаж, който лесно би подслонил изгубени деца или дебнещи вълци.
На връщане минавам по „Пътеката на Грим“ – самостоятелен маршрут между замъка и стария град, изпълнен с герои и мотиви от приказките, включително гигантска стъклена пантофка и Жабокът принц. Явно е насочен към семейства, но аз също се радвам, когато разпозная мотив и го свържа с приказка.
Касел: Отвъд приказката
Час път на север от Марбург се намира Касел, където братята Грим живеят и работят 30 години. Тук, в музея Grimmwelt („Свят на Грим“), приказките придобиват по-сложна форма. В стъклена витрина стоят първите авторски екземпляри на „Детски и домакински приказки“, с ръкописните поправки и допълнения на братята. Те не са били просто разказвачи, а и лингвисти, създали един от най-амбициозните немски речници на XIX век.
„Много посетители искат да научат повече за историческите личности зад приказките и за работата им като лингвисти, учени и събирачи,“ казва Клаудия Роскопф от Grimmwelt Kassel.
Музеят не избягва тежкия контекст на приказките. Много от историите са събрани от местни жени от средната класа, които от своя страна са ги чули от слуги, фермери и търговци. Тези ранни устни версии са били по-тъмни от познатите ни текстове. Те отразяват суровия селски живот и, без писмени записи, е трябвало да бъдат запомнящи се чрез крайни сюжети и ярко разказване. В ранните издания приказките са по-близо до предупреждаващ фолклор, отколкото до детски истории.
Имало е и морална двусмисленост – например в изданието от 1812 г. на „Хензел и Гретел“ майката, а не мащехата, изоставя децата в гората. Подобни действия, продиктувани от бедност и глад, не са били необичайни във времена на глад. В музея има отдел, посветен на ролята на храната като изкушение или награда, и бедността в началото на XIX век.
Тренделбург: Влизане в приказката
Когато стигам Тренделбург, вече съм напълно потопена в света на братята Грим. Хотел „Бург Тренделбург“, средновековният замък, превърнат в хотел, се издига над река Димел, а цилиндричната му кула е лесно разпознаваема като „Кулата на Рапунцел“. Дебела руса плитка виси от един от прозорците.
Кулата не е буквалното вдъхновение за историята – версията на Грим вероятно произлиза от по-стари фолклорни мотиви – но с времето тя се превръща в един от най-сниманите символи на маршрута, вероятно заради средновековната си архитектура и местоположението си в Северен Хесен, родната земя на братята.
Хотелът отбелязва тази връзка с кратка постановка „Рапунцел“ в летните недели, пресъздавайки сцената, в която тя спуска косата си от прозореца. Освен това всяка май организира семеен средновековен фестивал с рицари, мечови битки, стрелба с лък, куклен театър и огнени акробати.
Когато оставям багажа си и се възхищавам на старинното бюро и огледалото „като от Снежанка“, се изкачвам по 130-те вити стъпала до върха на кулата. От бойниците виждам сгушени къщи, а гората Райнхардсвалд се простира до хоризонта. Това е една от най-големите защитени горски територии в Германия; по-късно, вървейки сред усукани корени и паднали дървета, е лесно да си представиш как подобни пейзажи са вдъхновили тъмните елементи в „Червената шапчица“.
Хамелн: По-тъмната нота
Последната ми спирка е Хамелн, завинаги свързан с Пуховия свирач – една от най-мрачните приказки в колекцията на Грим. Историята разказва за свирач, нает да избави града от нашествие от плъхове; той използва магическата си флейта, за да ги примами в реката и да ги удави. Когато кметът отказва да плати, свирачът отвежда всички деца от града, които никога повече не се завръщат.
Разхождам се из стария град на Хамелн, по калдъръми, инкрустирани със златни плъхове, и се любувам на великолепните ренесансови сгради по река Везер, като къщата „Лайсхаус“ от XVI век с розовата си фасада, резбовани релефи и златни орнаменти.
Сградата е дом на музея на Хамелн, където откривам истинските корени на историята. Няколко исторически записa споменават събитие от 1284 г., когато 130 деца изчезват от града. Има различни теории: може би става дума за миграция, породена от бедност, или за жертви на чума. Сред неизвестното историята се развива през вековете, докато накрая влиза в колекцията на Грим.
Днес Хамелн прегръща своята легенда. Механичният театър в музея поставя кратко автоматизирано представление няколко пъти дневно; на централния площад има миниатюрно часовниково шоу три пъти на ден; а градът организира открита театрална постановка всяка неделя през сезона.
„За мен е чест да бъда част от традиция и история, които преминават през вековете,“ казва Брайън Бойер, който играе Свирача в откритите представления. „Представям идеи за честност и надеждност, и предупреждението да държиш на думата си.“
Къщата на робите - забравеният къс земя в океана до Сенегал
