Албания е известна най-вече с плажовете си, но истинското ѝ съкровище са планините. Северната част на страната, наричана „Албанските Алпи“ или Прокълнатите планини, е дива, сурова и все още почти недокосната от масовия туризъм. Тук няма големи курорти, а малки села, където времето се движи в ритъм с природата.
Пешеходните маршрути, като този между Тет и Валбона, минават през върхове, долини и ледникови езера, които спокойно могат да се сравнят с Алпите или Пиренеите, но с едно огромно предимство – тишина и липса на тълпи. В повечето райони няма телефонен обхват, което на пръв поглед е неудобство, но всъщност е подарък – истинско откъсване от света.
Местното гостоприемство е част от преживяването. В къщи за гости ще ви посрещнат със сирене, хляб и айвар, приготвени на място. Млякото и сиренето са толкова пресни, че вкусът трудно може да се сравни с каквото и да е купено от магазин. Вечерите често минават край печка, с домашна ракия и истории за планината.
Практически съвет: най-доброто време за посещение е от юни до септември, когато проходите са проходими. Маршрутите не са трудни, но изискват добра физическа подготовка и удобни обувки. Най-удобно е да стигнете с ферибот през езерото Коман и оттам да започнете трекинга.
Планините на Албания са едно от малкото места в Европа, където можете да усетите какво значи „дива природа“ – без претенции, без филтър, с безценно сирене и спокойствие, което не може да се измери с обхват.
