По-малката, но по-умна алтернатива на Венеция в Италия

Докато Венеция се бори с тълпите и замърсяването, близкият град Тревизо тихо доказва, че устойчивостта и добрият вкус могат да вървят ръка за ръка.

Въздухът е наситен с аромат на сол и масло, докато на масата ми край канала пристига купа талиатели, полети с разтопени аншоа и настърган хайвер от треска. Рязкото пукване на коркова тапа прекъсва жуженето на разговори в ресторанта, а сервитьорката ми налива чаша местно бяло вино. Обядът е поднесен, пише BBC Travel.

„Това е кралят на маслата“, казва сервитьорката ми и обяснява, че алпийското масло – Primiero Botìro – с което е покрита пастата, е местен специалитет. Приготвя се в планински мандри между юли и септември от сурово мляко, и, както тя казва, „сега му е най-добрият сезон“.

Септември е, а аз съм в Тревизо – едно от най-„вкусните“ и незаслужено подценявани места в Северна Италия. Повечето пътешественици само минават оттук – кацат с нискотарифен полет и веднага се отправят към близката Венеция. Но Тревизо си струва да се посети: исторически град, обграден със стени и прорязан от канали, където тирамисуто за първи път се появява в менюто, а радикиото и просекото оформят ежедневието на местните.

Най-скоро градът привлече вниманието, като стана първият италиански град, спечелил наградата European Green Leaf Award – инициатива на ЕС, която отличава екологичните усилия на по-малките градове (с население между 20 000 и 100 000 жители).

С почти 94 000 жители, Тревизо впечатли журито, като превърна изоставено сметище в соларен парк, модернизира каналната си система за подобряване на качеството на водата и стартира проекти за биоразнообразие с цел пречистване на въздуха. Зелената стратегия се разширява и извън града – в хълмовете на Просеко, включени в списъка на ЮНЕСКО, където производителите на вино въвеждат устойчиви практики за борба с климатичните промени.

Усилията на Тревизо представляват интересен контраст с тези на Венеция – само на 30 минути разстояние – която продължава да страда от свръхтуризъм, замърсяване на лагуната и напрежение върху инфраструктурата. Дългоочакваната такса за еднодневни посетители донесе милиони приходи, но не успя съществено да намали броя на туристите – средно около 13 000 на ден през 2025 г., спрямо 16 676 през 2024 г.

„Много сме горди с нашия град“, казва Алесандро Манера, заместник-кмет на Тревизо. „Беше предизвикателство да покажем, че италиански град може да спечели тази награда. Целта не е да си най-красивият зелен град, а да покажеш, че напредваш.“

Откакто започна своята „зелена мисия“ преди седем години, Тревизо е изградил километри нови велоалеи, намалил е употребата на автомобили, въвел е училищни програми за рециклиране и засадил 6 000 нови дървета. Дърветата, казва Манера, играят ключова роля за подобряване на въздуха в района, който се намира в долината По – естествен басейн, задържащ замърсители.

Друго важно начинание е модернизирането на канализационната система – само 27% от населението беше свързано към остарялата мрежа в началото. „Вече сме на 64%, а до десетата година искаме да достигнем 80%“, казва Манера. „Това е истинска зелена революция, защото преди органичните отпадни води отиваха направо в реките.“

За град, заобиколен от вода, тази трансформация е жизненоважна. Често наричан от местните „малката Венеция“, Тревизо е прорязан от канали, които минават през неговия 2100-годишен център, покрай цветни балкони и плачещи върби по бреговете.

„Това е град, в който каналите са главните герои“, казва Илария Барбон, гид от Treviso Tours. „Река Силе е била жизненоважна за възникването и развитието на Тревизо. Същите тези канали и масивните стени са го защитавали още в началото на XVI век.“

Тя добавя, че водата и днес е в сърцето на местната идентичност. „Качеството на водата е много добро. Имаме много фонтани – някои известни, като Dei Tre Visi или Delle Tette. Приложението Free Aqua показва къде са, за да си напълните бутилката. Аз живея на 6 км от Тревизо и общината раздава алуминиеви бутилки на всички ученици – целта е „нула пластмаса“.“

Същата вода е захранвала и индустрията на града. Старите воденици от XVI век, използвани някога за мелене на зърно, все още са разпръснати из Тревизо. Днес някои от тях отново работят – една дори осветява централния рибен пазар.

„Можем да произвеждаме енергия само за това място, не за целия град“, казва Манера. „Но друг голям проект – на стойност 25 млн. евро – е смяната на всички улични лампи с LED осветление. Ще приключим до шест–седем месеца и ще спестим около 70% енергия.“

Тази енергия за устойчив живот се простира и отвъд инфраструктурата. Гидът Анализа Де Мартин насърчава посетителите да опознаят Тревизо на две колела – чрез велообиколки по каналите, покрай реките и из селския пейзаж, съчетани с дегустации от местната кухня. „Винаги завършвам обиколките си с парче тирамису“, казва тя. „То е измислено тук.“

Според легендата, десертът с кафе е създаден през XIX век от собственичка на местен бордей. „Тирамису“, което буквално означава „вдигни ме“, било използвано като афродизиак за клиентите ѝ. Днес всяко заведение в Тревизо предлага своя версия в менюто си.

Тревизо е известно и с производството на радикио – червено цикория-подобно растение с леко горчив вкус, често комбинирано със сирена. По т.нар. „Път на радикиото“ могат да се посетят ниви и ферми, където се отглежда този зеленчук.

„Радикиото тук се използва по толкова много начини“, казва Де Мартин. „Не само сурово, но и в ризото, печени ястия, сосове за паста и дори сладка за сирене. Имаме дори торта с радикио, наречена fregolotta, а някой веднъж направи и радикио-тирамису по време на ежегодното Световно първенство по тирамису.“

Извън десертите и зеленчуците, хълмовете на Просеко отразяват същия баланс между земята, традицията и иновацията. Сандро Ботега, основател на Bottega Prosecco, казва, че климатичните промени принуждават производителите да се адаптират.

„Преживяваме много промени,“ казва Ботега. „От прекомерното изпаряване на вода през горещите лета до зачестилите дъждове и градушки през студените сезони, които повреждат лозята.“