Докато Грузия постепенно се освобождава от оковите на съветското си минало, нова инициатива има за цел да възроди изоставените санаториуми на Цхалтубо и отново да превърне града в спа дестинация от световна класа.
Електрошокова терапия? Звучи болезнено. Хидротерапия на дебелото черво? Ще пропусна. А ултразвукова лазерна терапия? Дори не съм сигурен какво е това.
Докато четях списъка с процедури при настаняването си в Legends Spa Resort в Цхалтубо, Грузия, едно беше ясно – това не бяха успокояващите терапии, които очаквах да открия в спа град.
Основан около бълбукащи горещи минерални извори, Цхалтубо (намиращ се на 15 минути път с кола от град Кутаиси) някога е посрещал стотици хиляди съветски граждани на държавно предписани почивки всяка година.
В разцвета си Цхалтубо е бил един от най-големите спа градове в Съветския съюз, но след разпадането на СССР през 1991 г. санаториумите му били изоставени.
Днес обаче независима Грузия продължава да се освобождава от тежестта на съветското минало, а местните хора възстановяват рушащите се сгради и изоставените санаториуми, за да превърнат града отново в спа дестинация от световна класа.
„По време на съветската епоха тук имаше около 22 санаториума“, разказва Лаша Кутателадзе – местен жител на Цхалтубо и гид към Budget Georgia, който организира турове из спа града.
„Влакове пристигаха от всички краища на СССР. Цхалтубо има повече от 2000 естествени извора, а минералната вода е толкова специална, че навремето твърдяха как хората пристигали в инвалидни колички и си тръгвали на собствените си крака.“
Срещнах Кутателадзе пред величествения вход на Legends Spa Resort (след като отказах електрошоковата терапия) – един от оригиналните санаториуми на Цхалтубо, отворил отново през 2011 г.
Той ми обясни, че санаториумите са били типично съветска институция – комплекси, които съчетавали хотел, ресторанти, развлечения, спа и медицински услуги под един покрив.
Съветските граждани имали право на поне две седмици отпуск годишно, а мнозина посещавали спа градове като Цхалтубо по държавно организирани програми, където можели да си починат и възстановят силите в тези държавни здравни комплекси.
Кутателадзе ме разведе из Балнеоложката зона на Цхалтубо – централна част на града, където естествените минерални води се отвеждат към бани и извори, всяка със собствени лечебни и медицински съоръжения.
Навремето е имало до девет такива специализирани бани, които – за разлика от санаториумите – не разполагали с хотелски стаи и ресторанти.
Влязохме в останките на Баня №8, където напуканите плочки бяха покрити с водорасли, а бездомни кучета търсеха подслон под покрив, напомнящ НЛО и сякаш изваден направо от учебник по бруталистична архитектура.
На главната улица избледнялата фасада на санаториум „Саване“ беше обвита в бръшлян, а до нея разрушените коридори на санаториум „Имерети“ бяха осеяни с останки от рухнала империя – ръждясали метални легла, избледнели вестници на кирилица и дори случайни черно-бели снимки на бивши съветски посетители на спа комплекса.
Но романтичният вид на изоставеност в Цхалтубо е измамен.
Ако се вгледате по-внимателно в околните хотели и санаториуми, ще видите пране, простряно по ръждясалите балкони, и дори може да усетите миризмата на прясно изпечен хачапури в коридорите.
В продължение на десетилетия бежанци от войните в Абхазия и Южна Осетия след разпадането на СССР живеят в хотелите на града.
„Живея тук от 30 години“, казва Гигла Чофлиани – таксиметров шофьор и приятел на Кутателадзе, когото срещнахме на третия етаж на санаториум „Гелати“.
„Първоначално тук живееха около 15 семейства. Синът ми вече е на 17 години и е израснал тук.“
Подобно на стотици други семейства в Цхалтубо, Чофлиани бяга от дома си в Абхазия – черноморски регион, отделил се от Грузия по време на хаоса след разпадането на Съветския съюз – през 1992 г.
Хотелите и санаториумите на Цхалтубо били използвани като спешни жилища за бежанци, но едва през 2010 г. грузинското правителство намира ресурси да започне тяхното преместване в постоянни домове.
Днес Чофлиани нарича себе си „Робинзон Крузо“ на санаториум „Гелати“, защото е един от последните жители, които все още чакат да се преместят в специално построени апартаменти в покрайнините на Цхалтубо.
Докато разглеждахме още санаториуми, Кутателадзе обясни как времената тук се променят.
„Когато растях, в санаториум „Медея“ живееха 50 семейства“, казва той, докато вървим през поредния рушащ се съветски гигант.
„Сега са останали само няколко. Старите хотели и санаториуми се продават, а хората се местят в новите апартаменти.“
Гванца Бжания се е нанесла в такъв нов апартамент със семейството си преди две години и по-късно същия ден ни покани в дома си на улица „Абхазети“ – наречена така в памет на изгубената родина на бежанците.
„Нашето поколение е изгубеното поколение“, казва тя тъжно, обяснявайки как е избягала от Абхазия на 12 години.
„Толкова много талантливи хора не успяха да завършат образованието си или да получат възможностите, които заслужаваха.“
Бжания, самоук художник, е израснала в един от хотелите на Цхалтубо, а съпругът ѝ – в съседния.
Тя е убедена, че децата им ще имат по-добър старт в живота.
„Преди войната хотелите и санаториумите на Цхалтубо имаха нужда от готвачи, лекари, рецепционисти, чистачи и масажисти“, казва тя, подчертавайки как възраждането на старата спа индустрия ще осигури по-добри възможности за местните хора.
„Същото може да се случи отново. Когато изворите и хотелите бъдат обновени, ще има повече работа, а и повече посетители, на които да продаваме домашни продукти – мед, вино и произведения на изкуството.“
„Можеш ли да ми кажеш кой е този човек на релефа?“ – попита Кутателадзе, сочейки към безупречна скулптура над входа на спа центъра.
„Това е Сталин. Това е бил един от най-популярните спа комплекси по съветско време, а според слуховете Сталин го е посещавал поне три пъти.“
Това не беше първият път, когато чувах за предполагаемите посещения на Сталин в Цхалтубо.
След като се настаних в Legends Spa Resort, охранител ми показа влажна стая в празно крило на огромния санаториум.
Стаята беше странно запазена като своеобразен мемориал на Сталин – най-известният син на Грузия (роден в град Гори, източно от Цхалтубо) – защото уж бил спал там по време на престоя си.
„По-възрастното поколение е свързало много истории и легенди с него“, казва Кутателадзе, докато влизаме в Извор №6, където служители с бели престилки насочват гостите по мраморните подове към лечебните кабинети.
„Пропагандата и промиването на мозъци са повлияли на много хора. Но как можеш да го идеализираш, когато е убил милиони?“
Луиза Чакветадзе – мениджър в Извор №6 – обяснява, че гостите все още обичат старите съветски процедури, които често са по-скоро лечебни, отколкото просто релаксиращи.
„Първо лекарят ви преглежда“, казва тя зад величествен мраморен плот, добавяйки, че минералната вода на Цхалтубо е естествено богата на радон и въглерод и извира при температура между 33 и 35°C.
„Имаме 20 различни процедури – от заболявания на гръбначния стълб до сърдечно-съдови проблеми.“
Кутателадзе ми каза, че Извор №6 е любимият му лечебен център в Цхалтубо.
Той редовно го посещава за спортни масажи, а негови приятели са се лекували тук от високо кръвно налягане, разширени вени и дори наднормено тегло.
Лекарите обикновено предписват комбинация от процедури, създавайки индивидуални програми, включващи минерални бани, хидромасажи и терапии, които могат да продължат няколко дни.
Аз обаче отказах поредното предложение за електрошокова терапия, макар и леко разочарован, че след дългата разходка с Кутателадзе нямаше обикновено джакузи, в което просто да се отпусна.
Може би просто бях прекалено предпазлив, защото постоянен поток от посетители влизаше за процедури – знак, че Цхалтубо наистина отново се възражда.
Промяната тук е осезаема, както навсякъде в Грузия, а Кутателадзе ми показа и Извори №4 и №11, които също са отворили отново.
Докато железопътната гара на Цхалтубо все още ръждясва – със счупени прозорци и напукани, обрасли с бръшлян подове – градът е само на 25 минути път от международното летище Кутаиси, което предлага лесни връзки с голяма част от Европа.
Туризмът в Грузия процъфтява – Националната статистическа служба на страната отчита 7,1 милиона международни посетители през 2023 г., което е увеличение с 30,3% спрямо 2022 г. – а Цхалтубо е в отлична позиция да се възползва от богатата си спа история.
Може би следващия път, когато посетя града, дори ще се осмеля да пробвам електрошоковата терапия.
