Британските острови, които изчезват всеки ден

Разположени между Великобритания и Франция, Минкиерите отдавна са обект на кавги между херцогства и правителства, разкъсвани между нормани, британци и французи в продължение на повече от 1000 години.

Най-южната сграда на Британските острови не е рушащ се замък, построен, за да отблъсква потенциални завоеватели; нито е самотен фар, който свети като предупредителен лъч за преминаващите моряци.

„Тази тоалетна се отличава с това, че е най-южната сграда на Британските острови“, гласи спретнато отпечатаната ѝ табела. „Моля, използвайте я внимателно! Най-близката алтернатива е Джърси на 11 мили – Чози на 10 мили.“

Тоалетната се намира на края на група каменни вили на миниатюрния остров Метрес, единственият остров в малкия архипелаг Минкие, който носи някакъв отпечатък от цивилизацията.

Това е южната граница на Британските острови: група острови и рифове на 10 мили южно от Джърси, на милостта на един от най-големите приливни диапазони в света.

При отлив островите имат площ от около 16 километра дължина и 11 километра ширина – по-голяма от самия Джърси или от град Манчестър. При прилив, само шест часа по-късно, те изчезват: едва няколко скали стърчат от водата, като общата им площ е около 0,004 квадратни мили.

Това придава на Минките, както са известни на местните жители, странна атмосфера: отчасти скалиста верига от пустинни острови, отчасти водна Атлантида, разположена на границата между сушата и морето, пише BBC Travel. 

Това е гранично място – място между тях – в повече от едно отношение. Носейки се между Великобритания и Франция, жителите на Минкие отдавна са обект не само на капризите на приливите и отливите, но и на кавгите между херцогства и правителства, разкъсвани между нормани, британци и французи в продължение на повече от 1000 години. Днес те са под юрисдикцията на Джърси, считайки се за самоуправляваща се част от Британските острови, но не и част от Обединеното кралство.

„За това се водят борби от 955 г. сл. Хр.“, каза Джош Диъринг, капитан на кораба Jersey Seafaris, който току-що ме беше превозил до Maîtresse през плосък като палачинка Ламанш, „но сградите са тук от 19 век“. 
Диъринг – който е и екскурзовод – ме преведе през призрачното село на Метрес, чиито каменни сгради са в различна степен на разруха и разпад.

„Те са построени от рибари от пристанището Ла Рок [в южната част на Джърси], както и от миньори и каменоделци [които са се стремяли] към гранита на острова“, каза Диъринг. Събирачи на враик – водорасли, използвани като тор – също са акостирали тук. На северния бряг на острова се намират руините на бивша болница, използвана за лечение на наранявания на миньори по време на добива през 19-ти век. Сградите са разположени в единствената част на острова, която не изчезва с приливите и отливите. По същата причина това е единственото парче земя на Минкие, където има зеленина под формата на ароматни пеларгонии – засадени от рибари, които са използвали меките им листа като тоалетна хартия.

Диъринг посочи спретнато издълбан графит на външната стена на болницата, показващ инициалите „C BS“ над дата: 1865. Повечето от сградите датират от това време.

В днешно време няколко от къщите все още се използват от рибари, но повечето са частна собственост на шепа семейства от Джърси, които прекарват нощ-две на Метрес, когато времето е хубаво. Няма постоянни жители, нито хотели – или където и да е другаде – където да отседнат туристи. Продажбите на къщите са рядкост и собствениците пазят собствеността си.

И може би е така, защото нашественици от близо и далеч отдавна са желали Минкиерите заради тяхното стратегическо и икономическо значение.

„Който контролира Минкиерите, контролира риболовните зони“, обясни морският историк Дъг Форд, „и през последните 200 години това означава и териториалните води. Офшорните рифове създават масивна бариера, насочвайки приближаващите се кораби към лесно контролирани пространства.“

През 1360 г. островите Минкие са преотстъпени на Едуард III от Англия, преминават във владение на френски манастири и са завзети обратно от Хенри V през 1413 г. Те се превръщат в любимо скривалище за пирати и контрабандисти, които се възползват от отдалечеността и недостъпността на островите – тези рифове са коварни и са довели до корабокрушение на много кораби.

Островите са били мястото на дипломатическа криза през 1929 г., когато парижки банкер решил да построи къща тук; и отново през 1939 г., когато френският художник и яхтсмен, известен като Марин-Мари, пренесъл сглобяема колиба в Метрес и издигнал френското знаме над острова.

Когато окупационните нацисти са изгонени от Джърси на 9 май 1945 г. – най-близкото приближаване до Обединеното кралство – група германски войници остават изоставени на Минкиерс в продължение на няколко седмици, без да знаят, че войната е свършила.

Птиците не са единствените животни, които се възползват максимално от девствената екосистема на района и относителната липса на хора. „Минкиърс е място с изключителна природна красота, както над, така и под линията на прилива“, каза Сам Блампид, докторант, изучаващ морската екология на островите в Университета на Плимут. „Големият диапазон на приливите и отливите означава, че теченията са особено силни понякога, а също така означава, че междуприливната зона е обширна. Това е довело до разнообразни местообитания.“ Тя спомена сепии, които променят цвета си, и „съобщества от паунови червеи, които приличат на букети цветя на морското дъно, местообитание, което рядко е регистрирано другаде“.