Разходката wukalina Walk в Тасмания е много повече от туристически продукт. Това е средство за овластяване на аборигените, укрепване и възстановяване на връзката с тяхната култура – и шанс за посетителите да научат нещо истинско.
„Отидете и вземете парче келп, което ви „заговаря“,“ каза Джанис – жена от народа палaва (тасманийски аборигени) и разказвач на културни истории по време на нашата обиколка. Тя посочи кофа, пълна с дебели, жилави листа от келп, които бяхме събрали от плажа сутринта, за да направим кошници за носене на вода. Междувременно Джам, нашият основен водач, с почит поставяше листа и клони от черната мента (black peppermint gum tree) върху жаравата, подготвяйки церемония по опушване, за да ни приветства на тази земя. Около нас няколко млади аборигенски мъже се бяха излегнали край огнището и дялахa копия от клони, информира BBC Travel.
Когато седяхме в лагера, дълбоко в крайбрежната гора на островния щат на Австралия – лутрувита (Тасмания), осъзнах, че не бих могъл да си пожелая по-силно или по-автентично въведение в културата на палaва – още повече, че мнозина изобщо смятат, че тази култура вече не съществува.
Бях на wukalina Walk – четиридневен преход с водачи от коренното население по североизточното крайбрежие на Тасмания, преживяване, което всеки посетител на Австралия – и вероятно всеки австралиец – трябва да изживее. Макар маршрутът да минава по едни от най-красивите крайбрежни линии в страната, wukalina Walk е много повече от туристически продукт със спиращи дъха гледки. Това напълно уникално пътешествие работи на много по-дълбоко ниво, отвеждайки посетителите в най-мрачната история на острова.
Тасмания е била мястото на едни от най-жестоките конфликти в страната. Британците пристигат през 1803 г., установяват наказателна колония и почти унищожават населението палaва чрез болести, прогонване и насилие. Колонизаторите принуждават останалите аборигени на Тасмания да живеят в мисии, където повечето умират, а други събират на резерват на остров Кейп Барън – един от островите Фърно край североизточното крайбрежие.
До съвсем скоро в училищата в Австралия се е преподавало, че в Тасмания няма останали аборигени – че последната, Труканини, е починала през 1876 г. Истината обаче е, че народът палaва оцелява въпреки културния геноцид и поддържа непрекъсната връзка с тези земи от десетки хиляди години, въпреки че правителството официално признава аборигените като Първия народ на Тасмания едва през 1996 г.
„Едно от нещата, които правим много добре по време на този преход, е да развенчаваме митове,“ каза Джам. „Един от митовете е, че не съществуваме. Но когато дойдете на аборигенска разходка, водена от аборигени, става напълно ясно, че докосвате живата култура.“
Трудно беше да свържем тази жестока история с картина, която видяхме в началото на нашия преход предишния ден – от върха wukalina, аборигенското име на планината Уилям, която изглеждаше по-висока от скромните 216 метра в този равен пейзаж. Докато изкачвахме хълма, преминавахме покрай храсти кунизя, ухаещи на памукоподобни цветове, и поклащащи се на вятъра черни дървета мента. Меки възглавнички от кремав лишей обрамчваха пътеката.
Wukalina е място с огромно значение за палaва, и Джам вплиташе истории в самия пейзаж, разказвайки предания, предавани от неговите Старейшини. Едно е да вървиш под огромните дървета black peppermint gum, но съвсем друго да научиш, че те са в центъра на родовата система на палaва и техните погребални практики; или че британците са ги нарекли така заради черните следи от огън по стволовете им – резултат от традиционните палaва практики за контролирано изгаряне на терена.
„Разходката е дълбоко автентична, защото кръвните ни линии са преплетени с това място,“ казва Джам. „Тук, като североизточни хора, тези дървета са нашето семейство; те ни свързват с отвъдното.“
Мансел особено желаел да включи следващото поколение аборигени, за да се гарантира предаването на културните знания. „Исках младите хора да разказват тези истории,“ каза той.
И аз имах честта да видя това лично. След спускането от wukalina, вървяхме през безкрайна гора, водени от звука на океана. Минавахме покрай елегантни тревисти дървета, през туфи от устойчивия button grass, спирахме, за да се полюбуваме на ярките цветове – алените цветове на common heath, жълтите банкизии, малките червени хищни росянки. След няколко часа стигнахме лагера за следващите две нощи – krakani lumi („място за почивка“).
Тук ни посрещнаха няколко млади аборигени, дошли на обучение – както да научат основите на туристическия проект (тази вечер приготвиха пиршество от миди, damper, месо от морски птици и картофена салата), така и да слушат традиционните истории и да научат как безопасно да предават културни знания. Да наблюдавам как опитни водачи като Джам – вече три години част от wukalina Walk – дават съвети за хвърляне на копие или привикват някой от момчетата да слуша истории край огъня, беше едно от най-силните преживявания в целия преход.
На върха различавахме синкавите хълмове на остров Кейп Барън, или truwana на езика palawa kani.
„Truwana е крепост на нашата култура от поколения,“ каза Джам, обяснявайки, че не само резерватът се намира там, но и че много аборигенски жени – майсторки в ловенето на тюлени – са били отвлечени като робини и принудени да работят по островите. Бойци от съпротивата са палели огньове на този връх, за да им изпращат сигнали, изгаряйки храстите кунизя и използвайки пушека, за да предупреждават жените, ако колонизаторите се връщат по крайбрежието. „Дълго време това е било единствената им връзка с техните хора,“ добави той.
Днес островите Кейп Барън и Фърно са център на традиционната практика „muttonbirding“ – събиране на пилета на краткоопашатите буревестици за храна, олио и пера. Джам е бил там миналата година, каза той, а Карлита – друг основен водач – била там в момента.
И именно затова преходът се провежда тук – по североизточното крайбрежие на Тасмания. Да вървиш с аборигенски водачи през тяхната свещена земя, със сияещия остров Кейп Барън на хоризонта, е най-ясното доказателство – отвъд всичко, което можеш да прочетеш – че това е жива култура, която е устояла и оцеляла. И това вероятно е най-важното за wukalina Walk: макар историята да е неизменна част от преживяването, то е и разказ за живота на палaва днес.
Разходката функционира от пет години и през това време печели множество награди, включително злато на Австралийските туристически награди през 2022 г. Но проектът е отнел 15 години труд. Той съществува благодарение на визията на Клайд Мансел – старейшина палaва и бивш председател на Съвета за земите на аборигените в Тасмания. Той мечтаел за туристически продукт, който да овластява, свързва и укрепва аборигенската общност. Като човек, участвал в борбата за аборигенски земи от 70-те години, той виждал това като шанс народът палaва да разкаже своята история по правилния начин и на правилното място.
„Става дума за това да разкажем нашата история така, както ние искаме да бъде разказана,“ казва той, отбелязвайки, че wukalina е първият туристически продукт в Австралия, който е изцяло замислен, притежаван и воден от аборигенската общност. „Винаги съм смятал, че ако можем да развием нещо, което да отвежда хората на нашата земя, тълкуването ще бъде много по-лесно.“
Тези моменти остават силни и за Джам, въпреки че е водил стотици преходи. На въпроса от какво е най-горд, той отговори: „Мисля, че е от това да виждам как младите момчета застават по-изправени, с по-високо вдигнати глави и по-уверени.“
Някои от обучаващите се остават като водачи, други използват придобитото знание, за да работят в аборигенските отдели на Националния парков сервиз или в обучението за наследството на аборигените в Тасмания. „Ще видим много от тях да излизат в различни области – по-горди и по-силни,“ каза той. „Това е силна страна на нашата общност: всички се опитваме да си помагаме, да се издигаме взаимно и да споделяме знания и умения. А това идва от оцеляването след геноцид.“
Вторият ден е ден за почивка, който за нас започна с импровизиран йога клас, воден от Травис – един от обучаемите, който измисляше забавни пози като „ему на един крак“ и „махaщ буревестник“. В архитектурно проектирания лагер – съвременна интерпретация на традиционните куполовидни жилища на палaва – други млади мъже хвърляха новодяланите си копия в тревистите дървета и обсъждаха техники. Това беше и денят за церемонията по опушване и изработването на кошници от келп, но акцентът беше кратката разходка по плажа до „място на културен живот“ зад пясъчна дюна – място, където аборигенските групи са се събирали хиляди години, оставяйки след себе си миди и кости като доказателство за присъствието си.
„Моля ви, не го наричайте „мидден“ (midden),“ каза Джам за термина, често използван за такива места. „Това е галска дума за сметище.“
Енергията на това място беше осезаема и ние мълчахме, докато изследвахме внимателно. „Да бъдеш на самата земя и да чуеш историите там, където са се зародили, е истинска красота,“ каза ми по-късно Лора Уокър, пристигнала от Нов Южен Уелс със съпруга си. „Можеш да прочетеш всички книги на света, но преживяването прави разликата.“
Третият ден включва 17-километров преход по плажа, покрай гранитни скали, покрити с оранжев лишей, по пусти плажове със снежнобял пясък и разбиващи се вълни, към фара, отбелязващ най-източната точка на Тасмания: Ларапуна, или Едистоун Пойнт. Земята е върната на общността палaва през 2006 г. заради културното си значение – но само за 40-годишен наем. Вятърът свистеше, албатрос се носеше без усилие над океана. В един момент Джам ни поведе в храсталака и посочи ядливи растения и плодове. Аз виждах само голи дървета и храсти, но за него това беше истинска трапеза.
„Едно от най-хубавите неща в тура е да осъзнаеш колко дълбоко свързани с пейзажа са били аборигените тук,“ каза Амели Хъдспет – една от нашата група.
Всъщност голяма част от прехода е посветена на грижата за земята – така, както тасманийските аборигени са го правили в продължение на десетки хиляди години. По време на четиридневното пътешествие Джам, който скоро завършва морска биология и антарктическа екология, говори за биоразнообразие, управление на земята от коренното население, климатични промени. От скала близо до фара ни показа унищожените гори от гигантски келп по източното крайбрежие на Тасмания, чието изчезване буквално е променило очертанията на брега. „Трябва да променим начина, по който мислим като глобално общество, да бъдем по-свързани с пейзажа,“ каза той. „И като споделяме тези истории, правим точно това.“
