Ричард Робинсън измерва времето по различен начин от повечето хора — не в седмици или месеци, а в бордни карти, номера на седалки и часови зони.
Миналата година той е прекарал повече време в пътуване, отколкото у дома.
А от 2010 г. насам е направил 945 полета, изминавайки 1 585 148 мили — или около 64 обиколки около света. Преминал е през 130 летища и е летял с 35 авиокомпании.
От тези полети 521 са били в бизнес класа, 11 — в международна първа класа, а няколко — с частни самолети.
„Направо е абсурдно“, казва Робинсън пред CNN, след като току-що се е върнал от Сеул.
„Използвам тракер, отчасти за да знае компанията ми къде съм, но и за да мога да виждам всичко — от класа до типа самолет, дори до регистрационния номер.“ Неговият предпочитан инструмент е уеб базираният портал myFlightradar24.
Не е изненадващо, че 41-годишният притежава статус Premier 1K на United Airlines — най-високото официално ниво на авиокомпанията — който включва и елитния статус Star Alliance Gold.
Като най-големият авиационен алианс в света, Star Alliance включва авиокомпании като United, Lufthansa, Air Canada, Singapore Airlines, All Nippon Airways (ANA), Turkish Airlines и Air India.
Но след повече от 500 полета в бизнес класа, Робинсън вече не се впечатлява от изискани вина, платa със сирена, дизайнерско спално бельо или комплекти с принадлежности. Дори развлеченията на борда или луксозните пижами не го впечатляват особено.
Най-важното за него се свежда до основите: леглото, разположението, въздушният поток — и дали има достатъчно място да се движи, без да се блъска в други хора.
Но тъй като полетите в бизнес класа струват средно три до четири пъти повече от тези в икономична класа, ако не са платени от компанията, често е трудно да се реши дали си заслужават. Тук Робинсън дава подробни съвети за това какво трябва да обмислят пътниците, преди да похарчат спечелените си пари или събраните мили за ъпгрейд.
Живот, изпълнен с пътувания
Робинсън, който е израснал в Ланкастър, Пенсилвания, започва да пътува редовно през 2010 г., когато започва работа в S&P Global Market Intelligence.
Оттогава комбинация от регионални и международни полети започва да запълва графика му.
„В началото пътувах само по източното крайбрежие, но бързо бях повишен до ръководител на интегрирани решения. Оттам започнах да пътувам до Хонконг, Лондон, Токио, Сингапур — и това никога не спря.
Шегувах се, че имам ‘готова чанта’, защото на среща в 10 сутринта можеха да ми кажат, че трябва да съм на полет за Хонконг в 15:00.“
Днес, като „главен евангелист“ — роля, по-позната като директор „Решения“ — в базираната в Ню Йорк софтуерна компания Unqork, той продължава да пътува често по работа, макар че сега пътуванията се планират по-рано.
Въпреки това календарът му бързо се запълва с далечни дестинации.
„Започнах 2026 г. с полет до Франкфурт веднага след Нова година“, спомня си той. „Оттам спрях в Индия за годишна среща с екипа си, преди да продължа към Сингапур, Банкок, Токио и Сеул.“
За Робинсън, който трябва да бъде напълно функционален веднага след пристигане, сънят е най-важният фактор по време на полет. Пътниците със същия приоритет трябва да направят добро проучване преди полета.
„Много от международните ми полети са нощни, така че седалка, която се превръща в напълно хоризонтално легло, е номер едно за мен“, казва той.
„Това прави огромна разлика за това колко силен ще е джетлагът. Ако мога наистина да си почина, мога да функционирам веднага след пристигането.“
Алтернативата може да бъде много неприятна. Например, при дълъг полет от Токио до Вашингтон преди няколко години, Робинсън си спомня как е прекарал 14 часа в опити да се намести удобно на нещо, което приличало повече на наклонена пързалка.
„ANA имаха едни странни ‘почти легнали’ седалки под ъгъл около 170 градуса — все едно таблата е повдигната с 25 сантиметра по-високо от краката“, разказва той. „Беше ужасно. Повече не повторих тази грешка.“
