Докато индийските резервати за тигри въвеждат пълна забрана на мобилните телефони по време на сафари, трябва ли да преосмислим как се държим като туристи сред дивата природа?
Пътувате с джип през огряна от слънце гора в Индия, когато точно пред очите ви се появява величествен тигър от храсталака. Веднага посягате към телефона си, нагласяйки го така, че да уловите изуменото си лице и величествената котка в един кадър. Успех – правите снимката точно преди хищникът да се измъкне, пише BBC Travel.
Да уловиш подобен момент е мечта за всеки пътешественик. Но благодарение на решение на Върховния съд на Индия, това е сцена, която скоро няма да се вижда в горите на страната. Решение от ноември 2025 г. доведе до забрана на мобилните телефони в основните туристически зони на някои тигрови резервати, тъй като устройствата – и поведението на туристите при използването им – се смятат за опасни както за хората, така и за дивите животни.
През февруари шокиращо видео, станало вирусно, показа колко сериозен е проблемът. В него див тигър в националния парк Рантхамбор, Раджастан, е заобиколен от множество сафари превозни средства и е принуден да си проправя път между тях, за да избяга в гората, докато само на метри туристи снимат и викат. Тигърът изглежда притиснат и стресиран. В Индия подобни ситуации, наричани „сафари задръствания“, стават все по-чести.
Решението изглежда като отговор на нарастващия проблем: туристите вече не искат само да видят дивите животни, а и да документират себе си, докато ги наблюдават.
„Хората стават безразсъдни в опитите си да се снимат с животните, а има случаи, когато телефони падат и гидовете трябва да скачат от джипа, за да ги вземат“, казва индийската журналистка Чарукеси Рамадурай. „Имаше случай, при който дете падна от джип, защото майката си правеше селфи и го блъсна настрани. Гидът трябваше да скочи и да вземе детето – тигърът беше само на няколко метра.“
Зона без маркиране (геотагване)
Индия е дом на над 3600 диви бенгалски тигри, което представлява около 75% от световната популация. Повечето живеят в един от 58-те официални резервата, като националния парк Рантхамбор в Раджастан и националния парк Джим Корбет в Утаракханд. Макар бенгалският тигър да остава застрашен вид, усилията за опазване са довели до удвояване на популацията между 2010 и 2022 г.
Но с увеличаването на броя им нараства и търсенето на сафари, често без необходимото уважение към дивата природа. За последните пет години тигрите са причинили 418 случайни смъртни случая в Индия.
Според Шарад Кумар Вац, изпълнителен директор на Nature Safari India, мобилните телефони влияят на поведението по време на сафари на всяко ниво. Чрез приложения като WhatsApp шофьорите бързо споделят местоположенията на животните, което увеличава вероятността от „сафари задръствания“. Публикации в социалните мрежи с геолокация също създават проблем.
„Ако хората отбелязват местоположението на снимките си, определени места стават известни като водоизточници на тигри с малки и всички отиват там“, казва той. „Но тези места трябва да се пазят максимално непокътнати. Трябва да се спазва дистанция, а с мобилните телефони това ставаше проблем.“
За Вац приоритет трябва да бъде тигърът. „Ако не сме чувствителни към тях, те ще изчезнат. А без тигри няма да има и тигров туризъм.“
Опазването е на първо място
Новото законодателство на Върховния съд също забранява нощните сафари, тъй като те безпокоят тигрите, и ограничава строителството в периферните зони около резерватите. Решението поставя акцент върху устойчивия туризъм – подкрепяйки семейни къщи за гости и местни инициативи, вместо масов туризъм. Туристическите оператори са получили между три и шест месеца да приложат мерките, като реалният ефект се очаква да се види по-късно през годината, когато резерватите отворят след мусонния сезон.
Според Риту Махиджа, консултант по устойчив туризъм от Мумбай, промените изискват цялостна адаптация на туристическата индустрия.
„Принципът е прост и необходим: опазването е на първо място“, казва тя. „Операторите трябва да създават добре организирани дневни преживявания, вместо да се фокусират само върху виждането на тигри. Местата за настаняване трябва да отговарят на екологичните норми и да инвестират в инфраструктура с ниско въздействие, а туристическите агенции трябва да променят очакванията на посетителите към по-бавни и по-дълбоки преживявания.“
Индия не е единствената страна, която затяга правилата. След смущаващи кадри от миграцията на антилопи гну в Кения, където туристи блокираха пътя им, Министерството на туризма въведе по-строги правила за поведение. В Свалбард също бяха въведени нови регулации за наблюдение на полярни мечки, изискващи туристите да стоят на разстояние от 300 до 500 метра. В Шри Ланка пренаселеността в националните паркове доведе до призиви за по-строг контрол.
Това е ясен сигнал, че са нужни сериозни промени в туризма с диви животни. Макар туристическата индустрия в Индия като цяло да приветства мерките, остава въпросът дали те са достатъчни – и дали някои от тях не се нуждаят от по-внимателно обмисляне.
Фортът Франкокастело: Стражът на критското южно крайбрежие
