27.04.2026     2219     Автор: Памела Дичев

Гъстите гори, виещите се реки и гранитните върхове на планината Морн в Северна Ирландия са имали много животи и са носили много имена.

Те са Вестерос в „Игра на тронове“. Те са „Криптон“ в предисторията на Супермен, пише CNN Travel.

Те са също Трансилвания в „Дракула: Неразказан“, Шерууд в предстоящия „Смъртта на Робин Худ“ и Забравените кралства в „Dungeons and Dragons: Чест сред крадци“.

Като част от глобалния геопарк Mourne Gullion Strangford, този планински регион в североизточна Ирландия получава признание от ЮНЕСКО през 2023 г., но сравнително малко международни туристи идват да го разгледат.

Въпреки това, поетично нареченото Кралство Морн — което никога не е било суверенна държава — вдъхновява въображението по света повече от 75 години.

Този крайбрежен пейзаж с площ от 220 квадратни мили е реалното вдъхновение за „Хрониките на Нарния“ — обичаната поредица от романи от 50-те години на XX век на родения в Белфаст писател К. С. Луис, която скоро отново ще бъде екранизирана. Тази година се очаква четвъртата филмова адаптация — „Нарния: Племенникът на магьосника“, режисирана от Грета Геруиг („Барби“).

Докато новият филм за „Нарния“ се снима в Англия, Северна Ирландия разполага с процъфтяваща филмова индустрия. Снимките на първи и втори сезон на новия предисториен сериал на „Игра на тронове“ — „Рицар на Седемте кралства“ — се оценява, че са донесли над 80 милиона долара на икономиката.

„Ние сме малка и много компактна страна. Всъщност сме приблизително с размера на по-голям Лос Анджелис, но с около 10% от населението“, казва Андрю Рийд от Northern Ireland Screen.

В Северна Ирландия живеят само 1,9 милиона души, но по всяко време около 1200 души работят по игрални продукции.

Благодарение на добрата пътна инфраструктура, екипите могат бързо да стигнат до разнообразни пейзажи от базата си в Белфаст — както и феновете и туристите, които идват след тях.

„Можете да сте на плажа сутринта“, казва Рийд, „и следобед да се върнете в Белфаст“, или „един ден в планината“, а на следващия — край река, езеро или в гора.

Крайбрежието на север от Белфаст, с ветровити гледки, напомнящи шотландските планини, предлага едни от най-драматичните пейзажи в Ирландия, включително световноизвестния Път на гиганта.

На час път южно от Белфаст, геопаркът Mourne Gullion Strangford предлага по-мек пейзаж — с хълмове и сенчести долини, в които лесно можеш да си представиш магически създания.

„Виждал съм пейзажи, особено в планината Морн и на юг, които при определена светлина ме караха да усещам, че всеки момент някой гигант ще подаде глава над следващия хребет“, пише К. С. Луис в есето си „За историите“.

В писмо до брат си Уорън той е още по-конкретен: „онази част от Ростревор, която гледа към Карлингфорд Лох, е моята представа за Нарния“.

Братята Луис прекарват детските си ваканции в Ростревор — красиво боядисано селце, днес украсено с литературни стенописи, близо до границата със Северна Ирландия.

На север от него се издигат планините, гъсто покрити със смърчови гори (ситка), едни от най-високите дървета в света, а в подножието им лежат спокойните води на любимото езеро на Луис — ледников залив, който се отваря към Ирландско море.

Луис не е първият, който си представя гиганти тук. От селото можеш да се разходиш покрай Fairy Glen (долината на феите) и да се изкачиш в планината, където ще откриеш впечатляващи гледки и странен 50-тонен камък, кацнал неочаквано на почти 300 метра надморска височина.

Научното обяснение е, че Cloughmore („голям камък“ на ирландски) е ледников пренесен камък, донесен от Шотландия от отстъпващите ледове в края на последната ледникова епоха.

Митичната версия гласи, че е бил хвърлен от другата страна на езерото от Фин МакКуул — легендарен гигант, на когото се приписва и създаването на Пътя на гиганта на около 160 километра на север.

Планината Морн е формирана от вулканична активност преди повече от 50 милиона години, свързана с тектонични процеси, създали и базалтовите колони на Пътя на гиганта.

След това е оформена от последователни ледникови епохи, което означава, че тези планини — съвсем подходящо за място от „Игра на тронове“ — са истинска „земя на огън и лед“.