Рали "Дакар" е единственото състезание в света, което надхвърля понятието моторни спортове и се превръща в епос за оцеляване. Това не е битка за най-бърза обиколка, а изпитание за издръжливост, навигация и чиста воля, в което пустинята е едновременно съдия и враг. Състезанието е истинска драма, където машините и хората се борят с невъзможното в продължение на две седмици.
Драмата се крие преди всичко в навигацията. В "Дакар" няма писта; има само безкрайни дюни, каменисти плата и пресъхнали речни корита. Състезателите разчитат на "роудбук" – детайлни бележки, които се дават непосредствено преди старта на етапа, и на компас. Трикът е, че роудбукът често съдържа нарочно двусмислени или непълни данни, за да изпита уменията на навигаторите. Грешка от няколко градуса в посоката може да коства часове, прекарани в търсене на правилния път. Това е мястото, където побеждава човешката интуиция, а не само скоростта на мотора.
Следващият голям елемент е преодоляването на терена. Всеки ден представлява нов и различен вид предизвикателство. Маратонските етапи са най-тежките – тогава на състезателите е забранено да ползват помощ от външни механици, което означава, че всички поправки трябва да бъдат направени от самите тях или от техния екип за поддръжка, използвайки само инструментите, които носят. Това превръща всеки шофьор и моторист в механик за една нощ, което е уникално за този спорт.
Един малък, но важен детайл, който пропускаш по новините, е "бивуакът" (Bivouac). Това е подвижният лагер, който се мести всеки ден и служи за щаб и място за почивка. Бивуакът е мястото, където се вижда истинското другарство и изтощението на участниците. Условията са спартански, а сънят е кратък, но именно там се създава усещането за общност. Практическият елемент от F1, например, е свързан със секунди, но в "Дакар" победата се измерва в способността да продължиш напред, въпреки пробитите гуми, счупените части и изтощението. Това е тест за границите на човешките възможности, поставени в най-суровата природна среда.
