Има места, които не се нуждаят от реклама. Химара е едно от тях. Град, който не се натрапва, а те оставя да го откриеш сам – в тишината на старите улички, в солта по кожата след дълъг ден на плажа, в погледа на местните, които не бързат за никъде.
Старият град е кацнал високо над морето – каменни къщи, полуразрушени стени, църкви с избелели фасади. От крепостта се вижда цялото крайбрежие – синьо, зелено, скалисто. Няма указателни табели, няма тълпи – само стъпки по прашната пътека и усещането, че си попаднал някъде истинско.
Долу, край морето, Химара е по-жива. Плажът Спиле е градски, но чист и спокоен. На няколко километра – Ливади, Филики, Потами – заливи, които можеш да достигнеш пеша, с лодка или просто да ги гледаш отдалеч. Водата е прозрачна, дъното – каменисто, а тишината – дълбока.
Храната тук не е просто вкусна – тя е домашна. Октопод на скара, сирене от планината, домати, които миришат на слънце. Вечер – чаша вино, разговори на гръцки и албански, и усещането, че си част от нещо старо и живо.
Химара не е курорт. Тя е град, който живее със своето темпо. И ако му позволиш – ще те научи да забавиш, да слушаш, да гледаш. Не е нужно да правиш много – просто бъди там.
