Разположена директно сред прочутите червени скални масиви, крепостта „Калето“ в Белоградчик е сред най-добре запазените фортификационни съоръжения в България. За разлика от повечето крепости, които са изградени изцяло от камък, тук човешката ръка е довършила това, което природата вече е създала. Скалните кули с височина до 70 метра служат за естествени стени от изток и запад, като строителите са издигнали крепостни зидове само от северозапад и югоизток. Когато пристигнеш на място, веднага ще усетиш как мащабът на укреплението се слива с релефа, създавайки естествен лабиринт с тактическо предимство.
Достъпът до крепостта е максимално улеснен, тъй като тя се намира в непосредствена близост до самия град Белоградчик. Ако пътуваш с автомобил от София, най-бързият маршрут е през прохода Петрохан по път II-81, след което се отбиваш през Монтана и Ружинци. Пътят е изцяло асфалтиран и в добро състояние, като пред самия вход на обекта има обособен платен паркинг. Можеш да стигнеш до крепостта и пеша от центъра на града за около 15 минути по стръмна, но добре обозначена пешеходна улица. Пред входа има каса за билети, като е добре да знаеш, че обектът работи без почивен ден, но работното време варира според сезона и светлата част на денонощието – през лятото затваря по-късно.
Разглеждането на „Калето“ изисква стабилни обувки с добър грайфер. Въпреки че основните пътеки са уредени, придвижването между отделните нива става по стръмни каменни стъпала, които на места са изтрити и хлъзгави, а в най-високата точка се изкачват метални стълби с предпазни парапети. Ако пътуваш с малки деца, трябва да ги държиш под постоянен надзор, тъй като някои от скалните площадки нямат ограждения към пропастта.
Конструкцията е разделена на три отделни двора, всеки от които има различна историческа функция и етап на застрояване. Първият двор, в който влизаш през масивната главна порта, е от османския период, изграден в началото на 19-и век от френски и инженерни войски по поръчка на султана. Тук ще видиш ниши за караула, амбразури за пушки и оръдия, както и останки от складови помещения. Обърни внимание на каменната зидария – тя е типична за европейската фортификация от това време с дебели, скосени в основата си стени, устойчиви на артилерийски обстрел.
Вторият двор те отвежда по-нагоре по терена и служи за преход към най-старата част. Тук се намират подземните водохранилища, издълбани директно в скалата. Те са събирали дъждовна вода и са осигурявали автономност на гарнизона при дълга обсада. В този сектор се виждат и останки от стопански постройки, конюшни и казармени помещения за войниците.
Най-високата част на крепостта, известна като Цитаделата, е изградена по времето на Римската империя през 1-3 век след Христа. Римляните са използвали това стратегическо място предимно за наблюдателница, от която са контролирали пътищата от Видин към река Дунав и вътрешността на Балканите. За да стигнеш до върха, трябва да преминеш през тясна скална цепка и да изкачиш финалните стълби. От най-високата площадка се открива пълна панорама към Белоградчишкия разлом и Стара планина. Точно тук се вижда най-ясно как римските зидове са вклинени в естествените пукнатини на скалите без използването на хоросан на определени места.
За да планираш правилно времето си, предвиди поне час и половина за пълна обиколка без бързане. Най-подходящото време за посещение е рано сутрин или късно следобед, тъй като в самата крепост няма дървета и сянка, а през летните месеци скалите се нагряват силно и престоят на открито става уморителен. Носи си вода, тъй като вътре в обекта няма търговски обекти.
Малък трик за шофьорите е да проверят алтернативния маршрут през Е-79 през Враца и Димово, ако искат да избегнат завоите на Петрохан, особено при лошо време. След като приключиш с разглеждането на укреплението, можеш да се разходиш по маркираната екопътека, която започва непосредствено под паркинга и води навътре в самите скални образувания извън крепостните стени.
