Сокотра е място, което не прилича на Земята. Когато стъпиш там, усещането е, че си попаднал в паралелна вселена — тиха, древна, недокосната. Островът е изолиран от милиони години, и това личи във всичко: в растенията, които изглеждат като живи скулптури; в пейзажите, които не следват никаква логика; в светлината, която пада под странни ъгли и прави цветовете нереални.
Най-емблематични са драконовите дървета — огромни, чадъровидни, с клони, които се разклоняват като мрежа от вени. Те изглеждат като създания, а не като растения. Когато ги видиш за първи път, имаш чувството, че си попаднал в илюстрация от фантастичен роман. Смолата им — червена като кръв — е била ценена от древните цивилизации като лекарство, боя, магически еликсир.
По крайбрежието пейзажът се променя: бели дюни, които се издигат като вълни; тюркоазено море, което изглежда почти флуоресцентно; скали, изваяни от вятъра в странни, почти абстрактни форми. Плажът Шоаб е толкова чист, че изглежда нереален — пясък като брашно, вода като стъкло, делфини, които плуват близо до брега.
Вътрешността на острова е сурова: каньони, високи плата, пещери, в които времето е оставило следи под формата на сталактити и рисунки. Тук растат растения, които не съществуват никъде другаде — като пустинната роза, която прилича на дърво с корен във въздуха.
Сокотра е място, което не се описва — то се преживява. Тишината е плътна, почти космическа. Вятърът носи мирис на сол и смола. Нощите са тъмни, а звездите — толкова ярки, че изглеждат близки. Това е остров, който не се подчинява на човешките представи за „красиво“. Той е странен, див, необясним — и точно затова е незабравим.
