Разположен в Североизточна Франция, на самата граница с Германия, регионът Елзас е географско и културно пространство, което в продължение на векове е сменяло своята държавна принадлежност. Тази историческа динамика е създала специфичен културен синтез – тук френската изтънченост и кулинарна прецизност се срещат с германската средновековна готическа архитектура, здрава логистика и дисциплина. Резултатът е долина, обградена от планината Вогези от запад и река Рейн от изток, осеяна с лозя, средновековни замъци и села с перфектно запазени фахверкови къщи.
Пътуването по Елзаския път на виното изисква прецизен подбор на транспорт и време. Макар железопътната връзка между големите градове да е отлична, истинското проучване на малките винарски села изисква автомобил. Пътищата в региона са в перфектно състояние, безплатни са (в Елзас няма платени френски магистрали, с изключение на тунелите през Вогезите) и са отлично обозначени с кафяви табели с емблемата на винения маршрут. Компактният автомобил е предимство, тъй като паркирането в средновековните села е организирано в периферията им на тесни, често запълнени общински паркинги.
Страсбург, официалната столица на региона и съвместно седалище на Европейския парламент, е началната точка на маршрута. Историческият център, известен като „Гранд Ил“ (Големият остров), е заграден от ръкавите на река Ил и е изцяло пешеходен. Преди да навлезеш в града, остави автомобила в някоя от буферните зони „Park and Ride“ (P+R), разположени около трамвайните линии в периферията (например P+R Rotonde). Срещу фиксирана ниска такса получаваш право на целодневен паркинг и двупосочен трамваен билет за всички пътници в автомобила до самия център.
Ориентацията в Страсбург се диктува от величествената готическа катедрала „Нотр Дам дьо Страсбург“, изградена от специфичен розов пясъчник от Вогезите. С височина на кулата от 142 метра, тя е била най-високата сграда в християнския свят в продължение на два века. Вътрешността крие уникален астрономически часовник от 16-и век, чиито фигури се задействат всеки ден в 12:30 часа. Непосредствено до катедралата започва кварталът „Малката Франция“ (Petite France) – някогашното средище на рибари и кожари, където каналите се пресичат от подвижни мостове, а фахверковите къщи от 16-и и 17-и век са надвиснали директно над водата.
Насочвайки се на юг от Страсбург, навлизаш в същинския „Път на виното“ (Route des Vins d'Alsace), който се простира на 170 километра по източните склонове на Вогезите. Първата задължителна спирка по трасето е Оберне (Obernai). Градът е умален модел на Страсбург, но без големите тълпи. Централният площад „Пиаца дел Меркато“ е обграден от ренесансови сгради и историческия Шесткорабен кладенец от 1579 година. Оберне е перфектното място да опиташ традиционния елзаски специалитет „Шукрут“ (Choucroute) – силно засищащо ястие от кисело зеле, задушено в бяло вино, сервирано с няколко вида местни наденички, пушено свинско месо и варени картофи. Друга местна класика за бързо хапване е „Тарт Фламбе“ (Tarte Flambee) – изключително тънко тесто, покрито със сметана, лук и парченца бекон, изпечено на много силна пещ на дърва.
Продължавайки на юг, пътят се вие покрай терасовидни лозя, където се отглеждат седемте традиционни елзаски сорта грозде, доминирани от Ризлинг, Гевюрцтраминер и Пино Гри. Преди да достигнеш Колмар, трябва да се отбиеш в две от най-красивите и стратегически разположени села в региона: Риквир (Riquewihr) и Рибовиле (Ribeauville). Риквир е напълно затворен за външни автомобили средновековен град, заграден от крепостни стени. Тук къщите са боядисани в ярки, наситени цветове по силата на стара средновековна наредба, която е задължавала всеки занаятчия да боядиса дома си в цвят, съответстващ на неговия занаят. Всички винарски изби в селото предлагат безплатна дегустация (Degustation), но е прието след това да закупиш поне една бутилка от местния престижен клас „Grand Cru“.
Маршрутът завършва в Колмар – градът, сочен за арт столицата на Елзас. Архитектурата тук е достигнала връх в детайла, като градът е останал напълно невредим по време на разрушенията през Втората световна война. Пешеходната зона обхваща старите търговски квартали, сред които се отличава къщата „Пфистер“ (Maison Pfister) с нейните дървени резбовани галерии и стенописи, представящи библейски сцени.
Най-сниманото място в града е кварталът „Малката Венеция“ (La Petite Venise), където река Лаух преминава покрай редици от средновековни къщи. За да разгледаш квартала от различен ъгъл, се насочи към моста на улица „Тюрен“, откъдето тръгват малки плоски лодки с електрически двигатели за кратка разходка по каналите. В Колмар се намира и музеят „Унтерлинден“, разположен в бивш доминикански манастир, където се съхранява световноизвестният Исенхаймски олтар на Матиас Грюневалд – шедьовър на германското ренесансово изкуство.
Логистичният трик за пътешествениците по Елзаския път на виното е да избягват посещенията на Риквир и Колмар в часовете между 11:00 и 15:00 часа, когато пристигат големите организирани автобусни групи. Планирай разходките в малките села в ранните сутрешни часове, когато местните пекарни (Boulangerie) тъкмо изваждат топлия елзаски козунак „Кугелхопф“ (Kugelhopf) с бадеми и стафиди, а следобедите посвети на изкачването до средновековния замак „Шато Горна Кьонигсбург“ (Chateau du Haut-Koenigsbourg). Разположен на скалист зъбер на 757 метра височина над долината, този напълно възстановен имперски замък предлага чист хоризонт и панорама към целия Елзаски винен път чак до Черната гора (Шварцвалд) в Германия.
