Когато чуем думата „пустиня“, най-често си представяме безкрайни дюни и пясък. Истината е, че пустините са определяни не от вида на почвата, а от липсата на валежи. Това означава, че те могат да бъдат ледени, каменисти или дори покрити със солни равнини.
Антарктида – най-голямата пустиня на планетата е покрита с лед, а не с пясък. Валежите са толкова малко, че континентът се смята за „студена пустиня“. Учените живеят в изследователски станции, а пейзажите са едни от най-суровите на Земята.
Атакама, Чили – често наричана „най-сухото място на Земята“, тя е съставена от камък, сол и вулканични скали. На места не е валяло от десетилетия. Въпреки това пустинята предлага извънземни гледки и е популярна за наблюдение на звездите.
Гоби, Монголия и Китай – това е камениста пустиня с огромни степни пространства, оазиси и суров климат. Тук няма безкрайни дюни, а по-скоро скалисти равнини и сурови ветрове. Въпреки това Гоби е била част от Пътя на коприната и все още е дом на номади.
Скалистата пустиня Уади Рум, Йордания – известна и като „Долината на Луната“, тя е съставена от червени скали, каньони и високи пясъчни плата. Мястото е толкова впечатляващо, че често служи за снимачна площадка на филми за Марс.
Солницата Салар де Уюни, Боливия – макар технически да е солна равнина, тя също е пустиня. През дъждовния сезон се превръща в най-голямото естествено огледало на Земята, а през сухия – в безкрайна бяла равнина.
Практически съвет: при пътуване до непясъчни пустини подготви се за големи температурни разлики – жега през деня и студ през нощта. Носи вода, защита от вятър и слънце и проверявай сезоните, защото някои места са напълно недостъпни през зимата.
Пустините не винаги изглеждат като Сахара. Те могат да бъдат ледени, скалисти или солени, но всички споделят едно – усещането за простор и сурова красота, която те кара да се чувстваш като на друга планета.
