В туристическите брошури на Хърватия рядко ще срещнете името на Драгутин Лерман. А той е от онези фигури, които доказват, че голямото пътешествие не започва непременно от пристанище, а понякога от тиха континентална улица. Роден през 1863 г. в По̀жега, в сърцето на Славония, Лерман не е моряк, а гимназист с неспокойно въображение и необичайна решимост да види свят, за който повечето му съвременници само четат в географските атласи.
Краят на XIX век е време, в което Африка все още е бяло петно за европейците, а Конго – почти митологично име. Именно там Лерман насочва стъпките си, постъпвайки на служба в експедициите, свързани с белгийския крал Леополд II. Зад сухата формулировка „служба“ обаче се крие живот на ръба – преходи през непроходими джунгли, сблъсъци с тропически болести, дни без храна и нощи, прекарани в импровизирани лагери сред звуците на гората.
Малко известен факт е, че Лерман не е просто участник, а хроникьор на своето време. Той води изключително подробни дневници и прави стотици фотографии – рядкост за епохата и истинско съкровище днес. На тях Африка не е екзотичен декор, а жив свят: лица, погледи, селища, ритуали. Тези изображения по-късно ще обиколят Европа и ще формират представата на хиляди хора за континента, който никога няма да видят с очите си.
Още по-любопитно е, че Лерман постепенно започва да заема критична позиция спрямо колониалната система, в която работи. В личните му записки се прокрадва ясно неудобство от насилието и експлоатацията, които вижда. Той не е революционер, но е свидетел с морална чувствителност – рядка комбинация за времето си. Именно тези нюанси правят историята му толкова човешка и толкова актуална.
За съвременния пътешественик следите на Драгутин Лерман могат да се открият далеч от обичайните маршрути. В По̀жега местният музей пази части от неговото наследство – снимки, документи и предмети, донесени от Африка. Разходката из града, обграден от хълмове и лозя, придобива съвсем различен смисъл, когато осъзнаеш, че оттук е тръгнал човек, стигнал до самото сърце на екваториалната джунгла.
Историята на Лерман е и напомняне, че пътешествието не е само въпрос на километри, а на поглед. Той гледа на света с любопитство, но и с емпатия, оставяйки след себе си не просто географски следи, а морална диря. В епоха на масов туризъм и бързи впечатления, животът му звучи като покана да пътуваме по-бавно, по-дълбоко и с повече внимание към историите, които местата носят.
