Той е оцелял в приключения по целия свят – понякога едва-едва. Ето неговите любими приключения на открито в родната му Канада – от шейни с кучета в Инувик до зимен лагер с печка в Темагами.
От безкрайните прерии и гъстите гори на Скалистите планини до кристално чистите ледникови езера и тюркоазеното великолепие на Северозападния Тихоокеан – Канада е световен символ на природата, непокътната красота и суровост. Ледените ѝ зими, тежки терени, често агресивна дива природа и необятни пространства от недокосната земя могат да направят навлизането в канадската пустош усещане като скок във великото, мрачно неизвестно.
Малцина са разбрали и преживели тази двойственост по-добре от Лес Страуд от Онтарио, който е изградил 30-годишна кариера, учейки хората как не само да оцелеят, но и да се наслаждават на канадската пустош. „Нанесли сме своите щети,“ признава той. „Но сме благословени с места, които все още са девствени. Ние предлагаме онзи вид преживяване в дивата природа, за което хората мечтаят още от времето на Чарлз Дикенс.“
В много отношения Страуд е „експертът в оцеляването“. Неговата телевизионна поредица Survivorman (2001–2016) проправи път на цяло поколение риалити програми, документални филми, а напоследък и TikTok инфлуенсъри – изкуството не само да преживяваш оцеляване, но и да го предаваш на широката публика.
Но самият термин „оцеляващ“ не му е напълно удобен.
„Аз съм авантюрист на открито,“ категоричен е той. „Оцеляването е ужас – никога не искаш да се налага да оцеляваш. То е като първа помощ. В крайна сметка за мен всичко е свързване с природата.“
Ето петте любими канадски приключения на открито според Лес Страуд:
1. Най-подходящо за начинаещи с кану: Река Саут Нахани, Северозападни територии/Юкон
Простираща се по границата между Юкон и Северозападните територии, 560-километровата река Саут Нахани е открита галерия на величествени канадски пейзажи – от гигантския водопад Вирджиния до собствените си „Гранд каньони“; от горещите извори Rabbitkettle до пещери на 350 000 години. Поради своите геоложки богатства Националният парк на реката е сред първите четири природни обекта, включени в списъка на ЮНЕСКО преди близо 40 години.
„Това е най-великото кану-приключение, което човек може да направи,“ казва Страуд. „Всеки завой на реката е зашеметяващ. Мислиш, че няма какво по-хубаво да видиш – и след секунди виждаш.“
Пътуването по Саут Нахани не е „най-евтиното приключение“, предупреждава той. „Но е голяма отметка в списъка… с основни умения можеш да преминеш реката и да гребеш сам. Компаниите, които работят там, са от най-високо ниво.“
Канадската природа е дълбоко преплетена с легендите на коренните народи; Саут Нахани не прави изключение. Според преданията по бреговете ѝ обитава митичен вълк – „Уахиила“, обвиняван за серия убийства в началото на XX век.
„Когато бях гид там, една сутрин се събудих и видях следи от вълци около мястото, където спях. Можеш да познаеш, че са ми душили главата, докато съм спал,“ спомня си Страуд.
2. Най-подходящо за напреднали с морски каяк: Телеграф Коуув, Британска Колумбия
За по-опитните гребци Страуд препоръчва пътуване до тихоокеанското крайбрежие на Британска Колумбия.
На североизточната страна на остров Ванкувър се намира малкото селце Телеграф Коуув – с шарени дървени къщички и икономика, основана основно на морски спортове като каякинг.
„Тук има още едно ниво на умения,“ казва той. „Трябва да знаеш за приливните течения, които могат да бъдат много опасни.“
Но смелите и ловки каякари ще бъдат възнаградени: „Това е рай,“ казва Страуд. „Морски орли, косатки, китове – и ти гребеш покрай тях.“
Въпреки това той предупреждава срещу прекалената дързост. „Бях с тригодишния си син, когато видяхме морски лъв и се приближихме твърде много. Морските лъвове са невероятно агресивни. Направо ни връхлетя. Успяхме да избягаме до брега, а то се въртеше напред-назад, гледайки ни като побесняло.“
3. Най-подходящо за „зимен лагер с печка“: Темагами, Онтарио
Линията между удоволствие и мъчение често е тънка – и „зимното къмпингуване с печка“ го доказва.
„Направено както трябва, е едно от най-красивите преживявания в живота ви,“ казва Страуд. „Но направено грешно, е едно от най-мизерните.“
То означава пълно потапяне в суровите зимни условия – с шейна, снегоходки, платнена палатка и печка.
Най-доброто място според него е община Темагами в Онтарио. „Това е като парк Алгонкин – но по-красиво и без тълпите,“ казва той. „Спомням си как една вечер при -40°C, в палатката по тениска играехме карти.“
4. Най-подходящо за boondocking след дълго пътуване: Провинциален парк Мартен Ривър, Онтарио
Не всички канадски приключения изискват кални обувки и мокри ръце. Според Страуд едно от най-приятните е просто да шофираш през безкрайната провинция и да преспиш в някой от многото провинциални паркове.
„В Канада е много по-безопасно,“ казва той. „Нямаме същата оръжейна култура като в САЩ, автомобилите ти не ги разбиват така.“
Любимото му място е паркът Мартен Ривър, който е част от екосистемата на Темагами – с редки растения като пурпурната орхидея и древни колосални борове. „Толкова големи, че не можеш да обгърнеш ствола им дори с четирима души,“ казва Страуд.
5. Най-подходящо за шейни с кучета в Арктика: Инувик, Северозападни територии
За тези, които искат зимно забавление без особени умения, нищо не може да се сравни със шейните с кучета в Арктика.
В далечния север на Северозападните територии град Инувик предлага това преживяване. „Ако обичаш животни, ще им даваш цялата си любов,“ казва Страуд. „И не просто за един ден – остани да преспиш. Ще се озовеш в малка хижа насред дивото.“
Но първият му опит бил тежък: „Държах пет инуитски кучета за шейна. Те са два пъти по-големи от хъскита – по 55 килограма всяко. Просто не можеш да ги удържиш. Бях влачен като мокър парцал, докато не закачих крака си за едно дърво. Бях целият в кръв и синини – като на средновековен уред за мъчения. Но когато всичко върви както трябва, летиш през гората върху два метра сняг.“
За него шейните с кучета са не само радост, но и по-екологичен начин да се изживее Арктика – за разлика от замърсяващите и шумни снегомобили. „С кучета можеш да стигнеш до места, където снегомобилите не могат,“ казва Страуд.
А каква е най-добрата формула да преживееш приключение и да го споделиш с публика?
„Автентичност,“ отговаря той. „Да останеш верен на преживяването – а не да гониш кликове.“
